Офис на последен етаж, фиксирано работно време, фиксирана обедна почивка, фиксирана усмивка и фиксиран черен костюм. Корпоративният свят – онова стъпало от стълбата на живота, на което милиони копнеят да се „фиксират”. Един път успял да засвириш в хармония с бизнес света, трябва да усвоиш светкавичната стъпка (Shunpo), с която да се откъснеш от масата (бюрото), да разкопчаеш сакото и буквално да се пребориш със задуха на златния кафез.

 

Движението е спасение, то отделя ума от монитора и го свързва отново с тялото. Танцът във филма на Steven Briand - хореографията на Fabrice Domenet и изпълнението на Juliette Nicolotto – е нещо повече от красиво движение, което замества наратива. Той е самото действие, спасителен акт в най-съществената му функция - да променя пространството и дори да го напуска. Shunpo е бързо, задъхващо и пропуска законите на физиката.

 

Режисьорът Steven Briand несъмнено има афинитет към танцовото изкуство и динамичната смяна на кадри. Той е част от колектива на Partizan, продуцентска компания с над 20-годишен опит и международно признание. Музиката във филма е поверена на Grégoire Letouvet, а кинематографията - на Kanamé Onoyama. Самият режисьор споделя, че ролята на оператора Johan Leclaire Bottarelli е голяма, тъй като в Shunpo не са използвани никакви специални ефекти и идеята за пресъздаването на едно неспиращо движение кадър след кадър е постигната благодарение на професионализма на екипа му. Освен редица локации в Париж, пустинният пейзаж на филма е турското солено езеро "Tuz Gölü".

 

Shunpo е филм за нуждата от движение и красотата на бягството, най-доброто място, за което е въображението. Часовникът ще удари 5 часа, но ти отдавна няма да си на бюрото.