Пристрастна съм. Skhizein съчетава 2 от слабостите ми: френско кино и оригинални идеи. Човек, който съществува в пространството на 91 см от мястото, където би трябвало да бъде и където предметите реагират на допира му. Как ти хрумва такава идея?!?! Не знам, но е чудесна! А една идея може да бъде добра или лоша само когато бъде реализирана. Прекрасно е, че едно по детски освободено хрумване е превърнато във филм и е споделено с нас.

 

За името на филма си, режисьорът Jérémy Clapin обяснява, че идва от гръцки и означава “да разделиш”. Историята стартира в кабинета на психоаналитик, което в комбинация със заглавието ме навежда на мисълта, че можем да тълкуваме Skhizein като метафоричен разказ за деструктивната психика.

 

Режисьорът е оплел от идеята интересна история с динамично развитие. Практическите проблеми на едно такова отклонение в пространството са безброй и Clapain ни прави техни свидетели без да ни спестява детайли. Виждайки изключителното затрудняване на напълно естествени ежедневни действия неминуемо потапя зрителя в проблематиката на ситуацията и го прави съпричастен.

 

За мен лично обаче, това което удари по тънката струна е начинът, по който е показано как външният свят продължава да си върви и да изисква от теб все същите неща, дори и когато твоите обстоятелства са се променили (независимо дали говорим за психологическо или физическо състояние). И ако ти не можеш да скачаш според общата летва – постепенно изпадаш от този свят. Страшно е да си го помисли човек. Кара те да оцениш малките неща в живота.

 

Що се отнася до самата анимация – характерният стил на рисунките я  прави много атмосферна и приятна за гледане. Благодарение на нея и на добрата си история, филмът е доста успешен по фестивали из Европа и прибира няколко престижни награди, сред които и наградата Кодак за късометражен филм към фестивала в Кан (2008).