Войната е едно от най-грозните, ако не и най-грозното проявление на отношенията между човешките общества. Хиляди, милиони души биват въвлечени в конфликт, чийто интереси най-често не ги засягат пряко, а понякога дори и косвено, но са оставени без избор, тъй като правителствения елит не намира разбирателство помежду си. Още по-отчайваща е ситуацията, когато стане ясно, че от войната не може точно да се избяга, особено в днешно време, когато медиите разпространяват изкривения ѝ и политизиран образ със скоростта на светлината. Когато родината на един човек е в състояние на война, този факт му се напомня ежедневно, където и по света да е намерил своя нов дом. Едно положение, което ясно се очертава в късометражния игрален филм „Слава“ на режисьора и сценарист Роксана Гоц.



Лидия (Алесия Манковская) и Слава (Вероника Байева) са се установили от доста години в Лондон, Великобритания. Водят нормален живот, докато една сутрин не са събудени от новината за нахлуването на Русия в границите на Украйна – тяхната родина. Майка и дъщеря внезапно се изправят пред дълбоката си връзка с дома, който са изоставили, с близките си там, със спомените и езика, всичко поставено пред категорична заплаха. Събитията ги изпълват с вина и чувство за неизпълнена отговорност, докато по-голямата част от сведенията им за това какво всъщност се случва пристигат от медиите – един крайно противоречив и несигурен източник. Но какво биха могли да направят те двете, за да помогнат на сънародниците си?



Емигрантската душа се разкъсва в психологическо противоборство. Идентичността на Слава е разпната между сегашния ѝ дом и детството ѝ, прекарано в Украйна. Между обучението ѝ в университета, нейната най-добра приятелка – Джейн (Лола Найт) – която се опитва да я подкрепи, макар и това да се оказва по-сложно, отколкото си е представяла и мисълта за всички страдащи и подложени на смъртна опасност. Личните ѝ занимания започват да изглеждат жалки, безсмислени и предателски на фона на случващото се. Всекидневните репортажи въртящи се по новините обсебват цялото ѝ същество. Безсилието ѝ да промени фактите я концентрират все повече във войната и тя се затваря в порочния кръг на медийния поток от информация. Но дали така ще помогне на народа си, на близките и семейството си, на нея самата? Благодарение на своята отдалеченост, непряка засегнатост от военния конфликт, Джейн успява да види нещата малко по-обективно и постепенно да възвърне на Слава нейната самоувереност и да подкрепи, изпадналото й в криза самосъзнание. Да й напомни, че случващото се не е по нейна вина и че каквото и да става Украйна винаги ще е част от нея, че никой не може да отнеме нейната идентичност.

 

Темата на филма е лична за Роксана Гоц, която, както тя самата казва в интервю, е второ поколение емигрант. Продукцията е английско-украинска, а стилът на филма е вдъхновен от принципите на течението „Догма 95“, изповядващо изчистена, минималистична картина и натурализъм без визуални или звукови ефекти. Наратив, внушаващ реализъм на преживяването. Интегрирането на кадри от репортажи и сведения от фронта въздейства, напомняйки начина, по който съвременният човек медийно съ-преживява ужасите на войната. История, която за съжаление е повече от актуална в днешно време и която заслужено получава номинации и награди от няколко европейски кинофестивала.