Постмодернистичен сатиричен прочит на вечната класика „Спящата красавица”, прокаран през призмата на поп културата и историята. В този кратък шедьовър наблюдаваме спящата непробудно принцеса Бети и съкрушеното ѝ семейство: отчаяната Кралица, Кралят и опитите му да се свърже с всеки, който може да помогне по какъвто и да е начин, както и наблюдаващите отстрани чичо Хенри VIII и леля Виктория. Като по този начин режисьорът успява да ни въведе в своя анахроничен* и игрив свят още в началото на филма.

 

Наситеното присъствие на чудати образи прибавя допълнително характер и дълбочина на този иначе объркващ с привидната си простота филм. Claude Cloutier изгражда запомнящи се сцени и герои, преобръщащи представата ни за детската история от миналото, а абсурдните и немислими случки пасват някак правилно по местата си. Няма елемент от историята, който не е преобърнат до постигането на пълна трансформация на символиката му. Но истинският фарс пристига на финала като за десерт, когато Кралят и Кралицата са загубили всякаква надежда. Тогава Cloutier се изсмива на всичко, случило се досега, увенчавайки филма с единствения възможен финал.

 

Спящата Бети е осмиване на всичко, издигано на пиедестал като героично и драматично, като дори принцът, който би трябвало да „спаси” Бети е шеговито обвързан с типичните физически белези на Принц Чарлз. Всички вярват, че той и неговият благороден жребец ще изцелят принцесата, събуждайки я от тази привидно непробудна дрямка, но Целувката ще бъде ли достатъчна?