Киното, освен въображението, неизбежно възбужда и микса от предубеждения, които зрителите носят у себе си. Не без дейното участие и на Холивуд в тази работа, като индустрия, която е наложила доста образи и готови представи за различни неща. Един такъв предразсъдък са историите със затвори. Трудно можем да се сетим за филм, в който затворът да не е изпълнен с агресия, конфликти и утайка. По тази причина „Small Talk” изненадва с един доста различен поглед към затвора.
Филм, изпълнен със спокойствие.
Противно на утвърдената нагласа към затворите, Small Talk показва на пръв поглед безинтересни моменти от живота „на топло“. Колкото повече наблюдава зрителят, толкова повече забелязва, че именно това е идеята – да се навлезе в истинското ежедневие на затворниците, а не да се фокусира върху конфликтите, които вече познаваме. Със сигурност в затворите има конфликти, но има ли изобщо място с хора на Земята без конфликти?!
Тяхното ежедневие, изразено в малките битови моменти, разговорите им, мълчанието им, всичко това ни показва една много човешка картина, в която срещаме агония, но и смирение. Проблемите, с които се сблъскват тези хора не са много по-различни от проблемите, с които се сблъскват и свободните хора.
В този филм героите са хора като нас, а не „затворници“.
Краят на филма ни изважда от установения мек flow, който сякаш тече през различни зони на затвора. Конкретното послание придава нов смисъл на т.н. small talk, които течаха през повечето време. Ако зрителят не слуша внимателно, възможно е и да не обърне внимание, че те основно си говореха за наркотици. С това си послание, Small talk вече представя не само размисъла на героите, прекарвайки времето си в затвора, но и подтиква зрителя към по-дълбок размисъл по тема, излизаща отвъд рамките на филма. Темата е универсална и засяга съдбите на хора по цял свят, като много малка част от тях са затворници. Засегнати са семействата, приятелите, бившите им гаджета, сред които може да бъде всеки един от нас.
Удивително е с колко опростен киноразказ, събран в няколко минути, може да се постигне силно взаимодействие със зрителите, от което могат да произтекат промени в реалния живот.
споделете във
авторски текст на
Юлиян Спасов
автор Юлиян Спасов