Sneeze Freeze е кратка, но зрелищна, сцена, на която се сблъскват както изглежда двама представители на мафиотски кланове. Доколкото едната и другата страни са мафия на ниво, и доколко аматьори, е отделен въпрос. Снайперистът, съдейки по завидното число успешни поръчки, пък е професионалист, друг е въпросът, че понякога и на най-добрите се случват простотии.



В стил доста напомнящ този на Гай Ричи, не само заради мощно изразените си slow motion похвати, но и динамиката на монтажа + натрапчиво запомнящите се персонажи със силно присъствие, германецът Gabriel Borgetto ни поднася виртуозен, изпипан по холивудски филм, който е събрал очите на всички на фестивала в Кан, за да спечели наградата за „Млад режисьор“. Разсмива, напряга, здраво хваща вниманието, а отношението към детайлите е на много високо ниво.



Няма как да не обърнем внимание, че този кинематографичен успех гордо е уловен от Ursapharm Arzneimittel GmbH, които стават спонсори на филма, за да рекламират продукта си против котешка алергия (брандирана версия). След големите си успехи в сектора на късото кино през миналото десетилетие, като че ли този подход за финансиране и разпространение малко поутихна. Може би защото рекламодателите все още са прекалено заети с нарастващото рекламно портфолио на социалните мрежи, а и защото сякаш влиянието на телевизията спря тренда си към намаляване. Sneeze Freeze е ударно заглавие, което напомня отново колко успешно може да си партнират корпорациите с късометражните филми, а също и опровергава честата теза на противниците на рекламното позициониране, че спонсорството води до компромиси в сюжета.



Внушението, че снайперистите имат нужда от противоалергични медикаменти, е твърде оригинално, за да кажем, че „рекламният дъх" може да убие удоволствието от филма.