Наскоро се разрових надълбоко из външните ми хардискове, за да видя какво съм съхранил от последните години и се натъкнах на един проект, озаглавен "През очите на машиниста", който бях забравил. През 2010 на мен и един мой приятел Нико Алексиев (сега учи в Ница) ни хрумна идеята да заснемем основните железопътни трасета с камера от локомотива и да ги използваме в документален филм за БДЖ и живота на машинистите. Тъй като обаче бяхме млади и не особено разумни тогава, ние заснехме трасетата в рамките на 2 месеца (за което благодарим много на БДЖ), но не преценихме, че без добра подгтовка не се снима документален филм. А на нас тя ни липсваше, освен това в даскало стана доста тегаво, в крайна сметка се отказахме от плановете си и така и си останаха само тези кадри. А те са: Пловдив - София, София - Пловдив (по изгрев), Пловдив - Стара Загора, Септември - Добринище (теснолинейката), Стара Загора - Горна Оряховица, София - Враца, София - Кулата. 



Днес реших да споделя едно от трасетата, където чрез time lapse не само предаваме скоростта, но и изгрева, който беше доста красив.



Благодарности и на Варужан Апелян, който удари рамо да се свържем с БДЖ и да отбележа, че това беше изцяло безвъзмезден проект, резултат на добрата воля на Българските държавни железници, както и нашият ентусиазъм да видим нещо, което всеки от нас тайно си е мечтаел да види - какво е да пътуваш в локомотива.