Solipsist е много странен филм, в който обаче след всяко гледане все повече неща започнах да намирам, не защото са скрити или твърде дълбоко за да се открият веднага. Тук може би е добре да засегна философията на абстрактното изкуство. Хората наричат абстрактно всичко, което няма конкретна форма или измерение в реалността. Точно заради това, абстрактното изкуство въздейства много върху асоциативното мислене на хората и по-важното – разликата във възприятията между отделните хора тогава се откроява най-силно. В един кръг един може да види физика, втори да види Сътворението, трети да види пу*ка.

 

Този филм носи точно тази сила на абстрактното изкуство, при това под един повърхностен пласт на впечатляващата визия, с което филмът печели и тези, на които не им се мисли много. А визията определено е невероятна... Толкова цвят, движение, обединение, разделение, енергия... Аз виждам обяснение на живота като философско понятие, защото именно това е живота – обединение на енергии – атомите са баланса между отрицателната и положителната енергия (ядрата и електроните), т.е. обединение на енергия. Материята е обединение на атоми. Живота е обединение на материи и енергии. Любовта е душевно обединение.

 

Има и други неща. Примерно двете жени... Не съм сигурен дали мрежата, която се разви между тях и накрая ги погълна не е интерпетация на връзките между хората, приятелството и емоционалното обвързване? Вие как мислите? Каквото и да е обаче, Andrew Huang е съумял да съчетае много неща в един филм, който макар и абстрактен, определено не е безцелен, има структура, линия и послание, което е индивидуално за всеки. Затова мога да нарека Solipsist шедоьвър!