„Бих искал да опитам по по-абстрактен начин да разкажа една малка история.“ („I'd like to try a more abstract way to narrate a little story“), споделя през 2019-та година Шен Джи (Shen Jie) пред екипа на Bernilale във връзка с участието на късометражния си анимационен филм „Splash“ в 69-тото издание на фестивала.



              Думите му описват перфектно както авангардния проект, така и творческия период, от който творбата бива част – „Splash“ е третият пореден филм, в който Шен Джи избира да изгради повествователна последователност, запазвайки характерния си абстрактен стил на представяне на наратива.



              Този похват превръща филма от привидно симплистична история, в своеобразен размисъл над темите за травмата, спомена, спасението и житейския кръговрат.



              Изначало творбата ситуира героите си в пространството на празен плувен басейн. Звуковият дизайн, по който работи Кеджи Луо (Keji Luo), създава амбиентна среда, в която всеки шум е препратка към емоционалното състояние на безименните герои – ускоряващият се ритъм на падащи капки в помещението наподобява звука на бомба със закъснител, а звукът, произведен от гмуркането на героите прекъсва установената хармония на атмосферата.



              По този начин, чрез звук, изображение и асоциация „Splash“ свързва две сюжетни линии, тази на двама плувци, гмуркащи се в басейн, но и тази на претърпения от тях инцидент с взривно устройство.



              Творбата представя взаимоотношението между настоящето и миналото на героите. Реалността им,  показана в цвят, бива рязко прекъсвана от препратки към спомена и травмата, представени в черно-бяло.



              С развитието на сюжета, следите на миналото се проявяват в обекти от настоящето, които добиват черно-бял облик.  Диалогът между двете сюжетни линии обаче е разгледан и чрез минималистичния дизайн на двете фигури – още с първата им поява на екрана, кожата им, изпълнена с предполагаеми белези от загатнатите събития на инцидента, е изтъкната като съществен визуален елемент.



              Темите за спасението и житейския кръговрат, разгърнати в края на творбата, илюстрират финално значението на травмата в контекста на настоящето.



              Филмът на Шен Джи брилянтно съпоставя реалността на вече преживяното с неочакваните опасности на ежедневното, подчертавайки цикличността на живота и човешките взаимоотношения.