Спокойното начало на историята се обръща рязко момента, в който разбираме причината за посещението – едно извинение, последвано и от признание, което ни заковава. Не само е доста неочаквано, но и извиква някакво страхопочитание у нас, въпреки несръчното поднасяне. Дори със забележки, момчето ни печели със смелостта си да се изправи мъжки и да си каже. Това е едно много трудно признание.
Да събереш на едно място причинител на катастрофа, жертвата с отнета способност да ходи и мъжа й… Някой да ми го беше казал, нямаше да повярвам колко оригинална история ще излезе.
От една страна макар и битово драматичен филм без много динамика на пръв поглед, откриваме колко много динамика може да има в нишките на човешките отношения, особено в тази конкретна ситуация. Тя е толкова странна, а толкова човешка, толкова истинска. Там е фино, но и завладяващо, защото е най-близо до нас зрителите, защото е много близо до сърцето. Филмът разведрява със свеж почти неусетен хумор, но е всъщност доста емоционален.
Човек прекарва основно будното си време в работа и взаимоотношения.
Затова и всяка история, фокусирана върху отношенията, а не зрелища и екшън, може да навлезе в душите ни неочаквано дълбоко. А за шофьорите този филм е специален, нищо чудно да им притрепва от мисълта за катастрофа.
Това е филм за шофьорите. И за секундата невнимание.
… и за прошката, и за доблестта, но и за егото…
До последно уж няма его, всичко е доброжелателно, сърдечно, но накрая… Краят е велик. Краят всъщност открехва завесата зад видимата – благовидна страна на човешката природа. В дълбочина, нещата са по-сурови. Дори когато искаме да излеем душата си на друг, не е ясно всъщност дали подбудите ни не са (почти) изцяло егоистични. Всъщност кой може да каже дали по-големият му проблем е съвестта му, която го държи безсънен, или наистина му пука за чувствата на жертвата.
Ето това „--(почти)—„ фокусира зрителното поле върху фината и неясна граница, около която се завърта и цялата история – границата между прошката и омразата.
Впечатляващо, да не кажа велико е как режисьорът и сценарист (Alex Kavutskiy) наслагва върху тази граница още четири други – границата между приятелството и любовта, границата между бъдещето и миналото, границата между страха и мира, границата между скатаването и истината. А истината се оказва и затвор.
Squirrel е голям филм, почти колкото голям е и дивия „Луда надпревара“, който е феноменално добър избор за фоновата, но съществена роля, която изигра в сюжета на Squirrel.
споделете във
авторски текст на
Юлиян Спасов
автор Юлиян Спасов
