Режисьорският дебют на младата Шарлот Регън, Standby, разказва историята на Гари и Джени – партньори в британската полиция – и без таймлапс побира повече от година в… пет минути.

 

В интервю за monologueblogger.com Шарлот споделя, че онова, което я е вдъхновило за филма са отношенията ѝ с втория ѝ баща. Твърде често той предпочитал да показва любовта си с ежедневни жестове, вместо с думи, и не е трудно да го открием в героя на Andrew Paul.

 

Силата на Standby не е в някаква уникалност на посланието, колкото в концептуалната чистота и липсата на дори кадър баластра. Шарлот Регън може спокойно да изнесе лекция на мнозина от холивудските си колеги за това как да заснемат филм без да се чудят с какво да пълнят сценариите си. Не случайно работата ѝ е оценена с номинация на БАФТА за най-добър британски късометражен филм.

 

Чувството, което остава след края на Standby е, че вече сме гледали десетки подобни филми, само че всеки от тях по поне деветдесет минути. Тук историята е разказана в рамките на пет. И това се постига със стегнат монтаж, отличната игра на Alexa Morden и споменатият вече Andrew Paul и непромененият през целия филм ъгъл на камерата. За него Шарлот споделя, че целта на похвата била да спести пари и да се фокусира върху сценария. С първата задача се е справила впечатляващо, свивайки бюджета си до 2500 паунда и показвайки ни как може да се направи добър филм без да се строши един вагон пари. В това отношение творбата ѝ слага в малкия си джоб редица мултимилионни продукции, които хранят очите с взривове и каскади, но никога не достигат душата. Не че си го поставят за цел, де.

 

Standby се докосва до живия живот и едва ли има зрител, който да не може да припознае себе си в някой от героите – в техните хумор, радост, тъга; когато празнуват и премълчават, притесняват се и са нетърпеливи... Той е филм за човечността и вниманието към дребните жестове. За разликата между едното и двете захарчета.