В Complaints and Grievances добрият стар дядо Джордж[i] беше казал, че трябва да избием всички онези, които четат книги за самопомощ. Макар да не бе сред най-деликатните хора, раждали се на тая планета, с безпощадността на критиката си към западния и в частност американски начин на живот, той изпъкваше като един от най-проницателните умове на миналия, пък и този, век.

 

Не знам дали Мартин Илиев е повлиян от него, но гледайки Stereo Love не е трудно да намеря общото между двамата. С тази разлика, че докато вулгарността на Карлиновия хумор би тествала пределите на търпимост и на най-широко скроените сред нас, във филма си младият режисьор използва далеч по-елегантен, с всички рискове от това, хумор.

 

Идеята за Stereo Love му хрумнала докато се возел в колата на приятел и по неволя станал слушател на аудио запис, в който монотонен мъжки глас давал съвети за справяне със стреса. Докато пишел сценария не спирал да си представя как тази роля ще изиграе Китодар Тодоров. Тъкмо неговото невидимо присъствие дава елемента на комедия във филма, който иначе, предвид изписаната на лицето на Василена Гецкова мъка, би бил драма. Така става... когато изпускаш грешната пàра.

 

Stereo Love е най-силен със социалната си критика, насочена към всички онези, които смятат, че могат да си купят мъдрост на килограм. Сякаш след като напуска майчиното тяло, героят на Дарин Ангелов бива погълнат от една нова утроба, която, давайки му известен комфорт, напълно парализира човешките му способности до степен на импотентност – не само за любов, но за живот въобще. Човекът в този “snapshot”[ii] на близко бъдещна реалност, какъвто изглежда да е светът, загатнат от филма, е жалка картинка, едно дигитално сукалче, вкопчило устни в спасителната гръд на индустрията-майка.

 

През последният половин век се наблюдава бум на литературата, предлагаща стандартизирани рецепти за „успешен” и „щастлив” живот. От около десетилетие насам пазарът на книги, семинари и видео продукти, отнасящи се до самопомощта, само в САЩ възлиза на десет (плюс-минус един-два) милиарда долара годишно. Формулата изглежда изпипана и няма нужда от промяна – заглавията на подобни продукти обикновено включват число и думичките „начин”, „как”, „успех” и т.н. Опредметяването на човека излиза на ново равнище – преди трябваше да търсим Истината в романи, философски трактати, религиозни текстове и научни теории; сега я купуваме в наръчници. Сякаш четем книжката с инструкции на новия си миксер, опитвайки се да проникнем в душата си. Пардон, ютия.

 

Само в рамките на няколко минути Stereo Love успява да скицира един привидно различен свят, който, както при повечето големи дистопии, е преди всичко хипербола и критика на налични в съвремието проблеми. Макар основната тема в него да е очевидна, въпросите, с които творбата на Мартин Илиев граничи са много и трудно могат да бъдат обхванати в един кратък анализ. Това е постигнато бързо (снимачният процес трае една нощ), евтино (с лични средства) и убедително, като на всичкото отгоре филмът разсмива.

 

  

И така. Важното е да си помагаме сами, без да ни самопомагат... и да се излъчва любов от тазобедрената кост!