Сигурно си помислихте:”Ама че ужасни полицаи!”, то и аз си го помислих - колко зле накараха да се почувства момчето! Но те всъщност са от добрите, което е грабващото в “Стоп”. Режисьорът ни заблуждава в стил Хичкок и младежът на име Хавиер (Кейшалн Бътлър) всъщност има защо да се чувства зле.

Проблемът е, че почти нищо не се разбира от диалога в началото поради смачкването на думите и бързото изговаряне. Важната информация от първата сцена е, че Хавиер е изпуснал възможност да бъде избран в колежански отбор с пълна стипендия. Тази подробност е полезна, за да можем да си изградим някаква представа за Хавиер - той явно е доста способен младеж. Обаче, се притеснява от полицейски сирени, както виждаме на сцената пред магазина.

Филмът е заснет изцяло натуралистично, използвани са единствено камера и микрофони, и може би малко изтеглени звуци.

Ефекта от това е, че възприемаме видяното по-скоро като репортаж от сериите на “Ничия земя” от колкото постановачен филм.

Спомням си за един афро-американец, който обясняваше така:”Дори да си най-опасният не@№р, никое ченге няма да те спре ако държиш голямо лате в ръката си и отпиваш от него с плътно свити устни…”. Нашето момче няма лате в ръката, вместо това е с качулка на главата и ченгетата (естествено) го джобят. Та, това е заблуждаващата сцена, с която Рейналдо Маркъс Грийн ни кара да си мислим, че филма е за човешките предрасъдъци и полицейското насилие. Всъщност идеята е да се покаже малкият добродетел на живота през житейския път на човека.

Заглавието на филма - “Стоп”, е свързано с героя и знака от съдбата, който той разчита правилно. Нямаше да е лошо да си разменят по още една реплика с майката, но… Все пак този филм е много добър пример, за това как с малко пари можем да снимаме нещо стойностно - стига идеята да е добра!