Тери Гилиъм, когото познаваме от „Монти Пайтън“, а също и култови филми като „12 маймуни” и „Страх и отвращение в Лас Вегас”, всъщост започва като създател на комикси в списанието Help!. Storytime е дебютният му филм, в който използва същия метод, както и в популярните Пайтъни - cut out анимацията.



В интервю Гилиъм казва, че това е най-лесният и бърз начин за правене на анимация. А техниката няма кой знае какво значение, за него важното е да разкаже история, шега, да изрази идея. Този вид анимация е един от най-елементарните и всъщност налага доста ограничения. Например, не може да се пресъздаде плавно, красиво движение, нито пък нещата да изглеждат реалистично. За да пръвърне този дефект в ефект, Гилиъм прилага прости сюжети с бързи, неочаквани поврати и разбира се, посипва това с обилни дози от своя невероятен (пайтънски) хумор.



Storytime e късометражен филм, включващ три отделни истории - „Хлебарката Дон”, „Историята на Алберт Айнщайн” и „Коледната картичка”. Филмът е с обща продължителност от около 9 минути и започва с нещо като въведение от анимирана версия на самия Гилиъм.



Първата история е за жизнерадостната хлебарка Дон, обитаваща стая от някакъв замък, която, като всички хлебарки, обича да се промъква между дъските на паркета, в тъмните хухненски долапи и да върши онези неща, които вършат хлебарките. Всъщност, за мен най-забавното в тази част, е озвучаването – трополене от стъпки, сумтене, мляскане, и какво ли още не. И както всичко тече някак плавно, като плъзване по бананова кора, изведнъж Дон е стъпкан от голям лош крак и следват редица от персонажи, навързани по някакъв безумен начин с човечеца, стъпкал веселата хлебарка. Тази част е много бързо развиваща се и наистина смешна.



Историята за Алберт Айнщайн разказва за англичанин с името на известния учен, като се концентрира върху ръцете му, които водят свой собствен живот. Те не само се отделят от тялото му и го изоставят, но и му изневеряват. Истинският скандал обаче настъпва, когато се оказва, че една от ръцете му има връзка с крак. Обществото е възмутено, пресата избухва, защото те са от различни социални касти. Та краката живеят на такива мръсни места, каквито са обувките.



Последната история e създадена от Гилиъм като част от ангажимент за детско телевизионно шоу. За „Коледната картичка” режисьорът използва снимки на коледни картички от галерия „Тейт", и както сам казва, просто импровизирал с тях, раздвижвайки ги по най-бързия и лесен начин. Резултатът е доста комичен и за щастие не прекалено свързан с традиционните Коледни мотиви.



Tрите истории не са смислово свързани и всъщност, ако се опитвате да схванете някаква грандиозна идея, вероятно намя да стигнете до никъде. Но пък можете да се посмеете от сърце.