В едно затънтено селце някъде на северозапад, с има-няма 20 души население се заражда онази най-древна история. Това е историята на света. История за първата любов, за споделената мечта, за поезията и пътуването, за смисъла и осмислянето. Някъде там около Белоградчик двете половинки на душата се събират отвъд времето в андрогинно съвършенство, защото това е единственото дело, което си заслужава усилието. Срутената къща е по-красива от дворец; старата селска чешма е фонтанът на вдъхновението; скалите, поляните и зелените дъбрави са извечната арена на най-дълбоките човешки чувства, а изоставената сцена оживява като амфитеатър за най-чистосърдечната и красива поезия.



Струиндол на Зорница Георгиева е филм, който лъкатуши между магическия реализъм и суровата реалност, между пасторалния идеализъм и трагичния епос. Това е разказ за драматичното съзряване на поета и неговата муза, които на своята крехка възраст преживяват онова най-велико чувство, а после безвъзвратно го губят. Това без съмнение можем да наречем първодвигател на вселената. Ако пък това отива твърде далеч за по-малко поетично настроените, то нека да е на човешката вселена.