„Летен хит“ е сладък романтичен епизод на младо студентско лято - лесно е да се припознаем в историята, която нежно, забавено и сладко ни разказва за неловката и очарователна връзка между Емил и Лая по време на техния семестър по обмен в Мюнхен. Филмът е кратък и леко носталгичен. Темпото е идеално - историята е разказана през този специфичен прозорец на взаимодействие, изобразявайки временно блаженство и напрежението на непостоянният студентския живот. Докато Бертолд Вахюди следва специфичната си линия на говорене за млада любов, сексуални срещи и романтично напрежение, работата с камерата на Тобиас Бликле всъщност е нетипично небрежна за неговото портфолио, следвайки модерен, замечтан разказ, който се фокусира повече върху детайлите между актьорите, отколкото върху впечатляващи картини. 



Актьорите предлагат солидно изпълнение; кастингът е точен и е избрал  лица, с които почти всеки би могъл да се асоциира. Сценографията, както и локациите в историята, подкрепят темпото и ни рисуват картината на нестабилния, но безгрижен студентски живот - хаос, множество наематели, легла без рамки и небрежно отношение към голотата, подчинението и връстниците си. Лятната топла палитра на образите създава усещане за мъглявост, граничеща с носталгия, позволявайки ни да усетим топлината на заснетите дни и гъвкавостта на времето. Героите не са в график, нито пък филмът - но един от достойните му успехи е адекватното темпо на сцените, което създава усещането едновременно за безвремие и неотложност. 



Критика

Късометражният филм е посредствена история - сладка и лесно разпознаваема, но едва вълнуваща. Докато темпото на филма успява да ни потопи в едно мързеливо, несигурно лято, точно както главните му герои, нито картината, нито темата на филма генерират значителна емоция. Подложени сме на повтарящата се история за младо влюбено момче, което неловко показва чувствата си. Aтли адекватно пресъздава героя си, показвайки ни кльощавия студент, който се надява интересът му да бъде взаимен, държейки се очаквано непохватно докато го отбягват. Неговата любима, Мартина Рура, представя прилично изпълнение на младата жена, която не се интересува от романтика, но в крайна сметка се поддава и се смилява над момчето - разказ, който е едновременно безинтересен и жалък на екрана и в реалния живот. Това представлява отклонение от обичайно поразителните и геометрични образи на Бликле, докато за Уахюди то следва точно поредицата му от сантиментални романтични епизоди, които нямат друг вкус освен водниста горчиво-сладост и неосъществени дребнави желания.