Творчеството има ли определно място? „ШОУ-то“ нуждае ли се от голяма сцена и публика? Изисква ли светлини и акустика? Каква е неговата цена и колко достъпна го прави тя? Не заслужават ли всички хора добро „ШОУ“? ... Въпроси, които можем да си зададем потъвайки под повърхността на филма „Неделя“.



Комедия, зад която стои един млад актьор – режисьор – доскоро кмет и едно малко място. Българинът, станал известен със завръщането си от Лондон в село Долна Малина, показа, че успехът няма географска посока. Доказа, че културата няма пространствени граници и не зависи от богатствата и условията на големите градове или пък природни дадености. Случи се и ще продължава да се случва в едно малко затънтено село...



Йонко Димитров е младият българин, чийто житейски път може само да ни радва. Актьорската му страст се заражда в начлното училище, където той играе второстепенни роли в извънкласните постановки. Преминава през НАТФИЗ и стига до лондонската кино среда. По свое желание или не, той се завръща в България и то в село Долна Малина. Филмова роля, шега или реалност, Йонко става кмет на 25 години. „Кметчето“, както го наричат бабите от местността, се научава как да се справя с длъжноста си и започва целеустремено развитие на селото като съчетава запазване на нематериалните културни ценности, съвременни интереси и спортни активности. Вече трета година организира „DOLNA MALINA OPEN FEST”, който събира хора от цяла България и предлага голяма палитра от занимания. Освен силното присъствие на фолкрорните и физкултурни активности и забавления, включва на сцената късометражното кино и неговата продукция. Така се случва успешно „ШОУ“ не в Лондон а в село Долна Малина.



Какво е необходимо за едно „ШОУ“ ни показва филма „Неделя“. Един ден, едно никакво място и една звезда. Комедията иронизира събитията, които се случват на една млада дама и  нейното достойнство. Контрастите и противоречията допринасят за смеха ни... силна и уверена, но също така, толкова крехка и отчаяна. Яростна и избухлива, но също така спокойна и овладяваща се. Такава е ролята на актрисата Маргарита Христова. До къде е готова да стигне една жена, за да запази гордоста си? Деликатесът са кожички, не толкова капризното фрапе се заменя от кафе с мляко, а бейлисът е просто малка водка. Разбираме, че голямата зала може да е селската кръчма, а студената мозайка става и за сцена на едно „ШОУ“. Самодоволните пяни погледи на публиката ни карат да съжалим звездата, но също така разбираме, че всички зрители се нуждаят от качествено представление. Тук аз намирам личната връзка на режисьора с филма. Йонко Димитров, човекът, който направи реална възможноста хубавото „ШОУ“ да гостува на малкото село.



Персонажът на Маргарита изпада в безизходна ситуация. Иронично ни е представена как се забърква в неприятности и нрава и я води само до още такива. Когато единственото решение се оказва малката водка, силният и характер успява да намери начин за справяне с проблема... Вече сигурна в себе си, тя заменя мерцедеса с каруца, но не позволява нищо да накърни нейната гордост. Такива ли са жените и лошо ли е всички ние да сме толкова себелюбиви и нечуващи човеци...?



Късометражната продукция позволява на жители от Долна Малина да опитат актьорските си способности и да се видят на екран. Героите в кръчмата се справят добре и пресъздават нужната реалност. Играта им е непринудена и ествеството на хабитата е истинско и достоверно. Точно тези преживявания, които късото кино прави възможни, за нищо неподозиращи хора, ме радват.



Филмът ни развеселява, показвайки характера на бита в българското малко селце и характера на една млада дама. Дълбоките послания не отсъстват, с което продукцията става една стойностна комедия. И както в доброто абстрактно изкуство, възможността за заключения е оставена на публиката...