На неопределена планета, по неопределено време, хората живеят в условията на деспотичен режим. Работниците са задължени да носят дрехи, на който пише Nevil – името на авторитарната лидерка. Латримир (Китодар Тодоров) използва нов перилен препарат, който случайно изтрива първата буква от щампата. Това неминуемо води до сериозни последствия за него. Дали пък няма да успее да обясни на пазачите, че това е просто една нелепа грешка?
Филмът на Тео Чепилов се впуска в сложната задача да изгради антиутопична фантастика в рамките на едва 14 минути. Една нелека задача, която постига частичен успех, тъй като в най-добрия случай зрителите получават скица на този непознат свят. Каква е тази диктатура и в какво се изразява? Защо хората живеят са под земята и режимът твърди, че няма слънце на повърхността? Историята оставя много неотговорени въпроси. Разбира се, може би е търсен ефект, да се създаде едно условно пространство на предела на абстракцията, но това е нещо, което единствено авторите знаят. За мен е чуден и изборът актьорите да говорят на английски, особено при положение, че вселената, в която се развива действието е условна, а и най-вече заради факта, че очевидно не е най-удобният им език за пред камерата. И това, особено с оглед на факта, че звуковото оформление не е блестящо и на моменти почти не се разбира какво точно говорят персонажите.
Нека не звуча сякаш филмът има единствено лоши страни. Проектът е амбициозен и макар и да има много аспекти, в които може да бъде критикуван, следва да му се признае, че успява в една от най-важните си цели. Историята е вдъхновена от разказа „Случката на моста Оул Крийк“ на американския писател Амброуз Биърс. Това е един от класическите епитоми за сюжет с неочакван край. Филмът на Тео Чепилов взима единствено тази идея, тъй като нито времето, в което се развива „Без слънце“, нито фабулата по някакъв начин описват същите събития, но на концептуално ниво може да се каже, че това е свободна адаптация по литературното произведение. А дали се е получило добре или не толкова оставям на вас зрителите да прецените.
споделете във
авторски текст на
Иван Врамин
автор Иван Врамин