Филмът „Superman, Spiderman or Batman” разказва една семейна история, която тихо и спокойно започва в малка къща. Баща и детето му се подготвят да излизат, обстановката е битова, семейна, уютна. Детето шумно, бащата търпелив и внимателен. Някак примирен, някак замислен, някак тъжен, но опитващ да е усмихнат пред малкото си дете.



Историята върви бавно, сякаш че отмерва нещо неизбежно, а показва много и бързо случващи се моменти в и от живота на семейтвото. Времето е като в унисон с настроението на двамата герои. Сиво, може би студено, може би ще завали, а може би вече няма време...!



И все пак детето с чистата си и истинска обич успява да надскочи сивотата на ежедневието и вярва, че е Спайдърмен и може да помогне на своята майка. Че е силно, по-силно и от Супермен, защото чистата му, неподправена любов, която изпитва към нея, вярва, че е достатъчна за да я спаси и да ѝ помогне да се справи с болестта. Сърцата, които рисува за нея, за да ѝ помогне покзват силата на това малко дете, което иска и знае, че майка му ще се оправи и един ден отново ще са заедно и щастливи.



Филмът показва и силата на семейството, силата на отношенията, които се изграждат завинаги, когато са истински. Бащата, дори и отчаян, успява да се усмихне на детето си и да му покаже, че винаги ще е до него и ще му помага. Представената история е актуална и много често срещана към днешна дата, но е заснета и представена по особено чист и силен начин, силен именно, заради естествеността, с която действието се случва. Това е част от живота, това е животът, това е моментът, в който човек не трябва да губи себе си, за да запази най-близките си. Това е моментът, в който купуването на едни портокали припомня, че той - животът продължава и сивото и „болно време” е част от целия този кръг.