Suspense е американски късометражен филм, създаден през 1913 г., точно около времето, в което Чарли Чаплин и Бъстър Кийтън тепърва навлизат в киното. 14 години преди първия филм със звук, тази ера на американското кино е дефинирана от огромен наплив на продукции (хиляди годишно, най-вече късометражни), създадени по формула с вътрешно производство от няколкото съществуващи студиа. Филмите се разпространяват не по кина, както ги познаваме днес, а в “Никелодеон” салони, където зрителите плащат един “никел” (5 цента), за да гледат филм. В тези зали селекцията от филми се прожектира непрестанно. Жанровите категоризации, които характеризират модерното кино, тъкмо започват да се оформят, а киноезикът като цяло все още няма установена граматика. 



В този контекст, Suspense се откроява с едни от първите употреби на тропи, които и до ден днешен присъстват в трилъра и ужаса (прекъснатата телефонна линия, заплашителното приближаване на злодея към жертвата), както и с отчетливо модерния си визуален разказ. Историята на филма проследява майка, която трябва да защити себе си и бебето си от нахлуващ скитник, докато съпругът ѝ бърза да се прибере вкъщи с открадната кола, за да ги спаси. Филмът проследява двете сюжетни линии с комплексен за времето си макромонтаж (сцена към сцена, а не кадър към кадър (микромонтаж)), който ефективно създава напрежение и показва ясно течението на времето. Това може да звучи елементарно за модерния зрител, но не трябва да забравяме колко от принципите на киноезика приемаме за даденост над 110 години след създаването на този филм.

Suspense, обаче притежава и кинематографични качества, които са впечатляващи дори за модерния зрител. Употребата на троен split-screen, който ясно и ефективно представя три различни действия едновременно, е нетипично и интригуващо дори за киното на 21-ви век. Такива са и няколкото кадъра от субективна гледна точка (POV), особено тези от преследването с коли, които елегантно използват огледала за предаване на информация и естетично изпълване на кадъра. Типично за киното в тази епоха, близките планове са запазени само за най-ярко емоционалните моменти, като и двата такива във филма са фокусирани върху злодея, чието грубо лице и заплашително изражение право в камерата искрено обезпокоява. 

Всички тези качества правят Suspense изключително ярък филм от ерата на нямото кино. Измежду общото изследване на изкуството в този период, обаче, е изключително важно да се има предвид и още нещо. Предполага се, че над 70% от нямото американско кино е изгубено - филмите или са били унищожавани, за да се прави физическо място за нови, или просто са били разрушени от течението на времето и лоши условия за съхраняване на целулоиден филм. Този факт прави проследяването на линеарното развитие на киното като изкуство практически невъзможно. Напълно вероятно е пионерските качества на Suspense да са присъствали в някоя лента и преди това, но е невъзможно да бъдем сигурни. В изключително ограничения изглед, който имаме към киното в ранните му години, Suspense е безспорно новаторско кино, което все още носи развлечение, вълнение и напрежение.



П.П. 

Има поле за по-дълбок анализ на текстуалното съдържание на филма, както и историческия му контекст. Изобразяването на бездомния човек като нещо малко повече от нахъсано животно е ясно проблематично, а има много какво да се каже/напише за Лоис Уебър като една от първите установени жени-режисьори в историята на киното, която е и консервативен евангелист.