Когато Дъглас Адамс пише "Пътеводител на галактическия стопаджия", той добавя шега, която става повод за размисъл и теории през годините:

Ако животът е една безкрайна симфония, а числото отговор на живота е 42, то още със заглавието си този филм ни хвърля в мелодията на битието.

Гледайки филма, се потапяме в неспирна хармония от цветове и сцени, които сякаш естествено се раждат една от друга.



Съвсем елегантно е показана природата на парадокса. Или може би как природата е парадокс?



Животните приемат човешки роли и показват на зрителя гротескната и дори зловеща реалност в която всички се намираме.



За жалост, както и във филма, така и около нас човекът често е обзет от дълбоко безразличие граничещо с празнота. В своята престореност оставаме слепи за това което ни заобикаля.



Въпреки че хората сме неразделно обвързани с природата, ние сме нея, се държим като отделно звено.



Може би когато осъзнаем, че се сливаме с целостта, че всичко произлиза от другото, ще разплетем парадокса. А може би целостта е парадокс , както ние самите?



Най-вероятно отговорът на всичко е много прост и парадоксът не съществува, но на нас, като хора, не ни е отредено да го прозрем.



Важно е само да осъзнаем, че в цялата тази мрежа от живот сме и ние. Най-малкото което можем да направим е да мислим.