Съвсем естествено е ако не танцувате танго да си зададете въпроса: „какво означава Танда?“. Това е термин от известния танц, който означава четири танга, изтанцувани с един и същи партньор. В рамките на 15-тина минути се заформя един крехък, но чувствен съюз между двама души, които споделят особеното динамично съзерцание и опиянение от движението. Счита се за изключително обидно ако един от двамата напусне това своеобразно съглашение преждевременно и не довърши ритуала до край. Може би, именно за да подчертае тази завършеност режисьорът Теодора-Косара Попова и сценариста Павла Котова избират точно това заглавие за своя документален филм. Една визуална и откровена поема за тангото, живота и  човешките взаимоотношения.



Както се споменава във филма, тангото е танц, който привлича силните характери, самотните, чувствителните, мислещите, хората, които по един или друг начин са се утвърдили в обществото и не се страхуват да заявят себе си. „Танда“ е красива, леко меланхолична и екзистенциална изповед, която изключително органично се завърта в танцувалната прегръдка между камерата и зрителя. Структуриран в четири части, в които четирима души разказват за своята съкровена връзка с танца, с любовта, с другите и със света отвътре и отвън. Искрени и наситени с емоция и дълбочина истории, които ни потапят в най-интимните и неприкосновени кътчета на човешката душевност. Истории, които са едновременно провокативни и трогателни, които могат да подействат като ударен шамар, но и като неочаквана прегръдка.



Кинематографично изпипан, „Танда“ съчетава най-силните страни на документалното, но и на игралното кино. Истински и директен, но същевременно елегантен и красиво заснет. Картината е изпълнена с топла светлина и пастелни нюанси, които сякаш отразяват чувствения плам на тангото, а подбраната музика кани сетивата ни на танц. Локацията – невероятната къща на Мара Белчева – впечатлява с автентично красивия и подходящ за танго интериор. Ако има нещо слабо в този филм, то това е, че не можем да чуем още някоя история от останалите, танцуващи пред обектива на оператора Ребека Найденова.    



„Танда“ е магнетичен, лиричен и откровен до болка. Прекрасно реализиран студентски проект, продуциран от НАТФИЗ, който съвсем логично през 2020 година в съревнование с над хиляда филма от цял свят е избран като един от финалистите, които се борят за почетната награда „Оскар“ за студентски документален филм. Въпреки че не печели наградата, тази номинация е символ за изключително признание и говори сама по себе си за качествата на филма.