Самотата има много измерения и не всички от тях са негативни. Тя може да бъде съзерцателна, може да бъде поучителна, може да бъде и творческа. Във филма „Задачи за деня“ на аниматора Петя Златева по стиховете на Стефан Иванов не става въпрос за тези разновидности самота, а по-скоро за самотност. За онова състояние, когато човек изпада в особена форма на невротична нужда да запълни времето си с дейности, които да отклонят вниманието му от действителния проблем, а именно липсата на партньор, приятел, дете или въобще друго живо същество до него. 



             Историята се развива в ден, като всички останали. Една човекоподобна лисица шета из апартамента си, прави размествания, подрежда, пуска пералня, приготвя храна и сервира за четирима. Мислите и действията ѝ издават вътрешно напрежение, но като че ли това е поради предстоящата вечеря, в която тя очаква гости, и когато всички са седнали на масата, сякаш ведростта на споделената компания успокоява тревогата ѝ. Но кои са всъщност нейните сътрапезници?  



              Ритъмът на анимацията се впуска в компулсивното настроение на стиховете. Битовизмите завземат битието, затягат примка около свободните и спокойни мигове, които биха могли да са изпълнени с моменти на естетическа наслада, почивка или каквато и да било активност от спектъра на непрагматичното. Но мотивацията за домакинска работа тук не се корени в неотложността, или поне не само в нея, а има друг източник. От една страна, това е липсата на осезаем смисъл в живота, за който бихме могли спасително да се захванем и да оправдаем съществуването си, а от друга – страхът да понасяме реалността сами, без топлината на съвместната отговорност, съчувствието и радостта на семейното гнездо и приятелите. Самотата може да бъде благо, когато е осъзната и търсена, но би била абсолютен кошмар ако е състояние, от което искаме да се измъкнем, но не успяваме.



             Любопитно е решението за зооморфните персонажи и още повече изборът на лисицата. Тя е известна със саможивата си натура, обикновено прекарва дните си в самота, а най-честият повод за лисиците да се събират на малки групи е размножителният им период. Дали пък лисицата от филма не е достигнала етап в живота си, в който да изпитва нужда да създаде семейство, да има деца или пък точно обратното – загубила е семейството си по някаква причина? Но колкото и да е изкушаващо, нека не се впускаме по-надълбоко в подобни психоаналитични тълкувания. Ние не знаем много за нейното минало, загуби и желания, макар и споменаването на намаляващия брой четки за зъби да говори в посока на второто предположение. Все пак, остава възможността всичко това да е плод на трескавата фантазия на една труднопонасяща самотата си лисица (човек), която намира утеха във въображаемото си семейство.



             Забавно е и появяването на персонажа, който наподобява голямо пиле. Сякаш в този свят на антропоморфни лисици, пилетата са един вид домашни любимци, а може би това е някой ексцентричен приятел? Красотата на абстрактната анимация е именно в тази свобода на интерпретиране, която оставя зрителите да довършат недоизказаното според собствените си усещания. Във всеки случай именно в тези детайли се усеща адаптацията на Петя Златева, тъй като в стиховете няма намек за каквито и да било животински образи.     



              Картината впечатлява с пастелната си разцветка, метафорични сцени и предизвикващи наслада за окото изображения. Особено въздействащ е моментът с трапезата, който е визуалната и смислова кулминация във филма. Натрупаното напрежение избива в френетичното консумиране на храна и вино, в хвърчащите кости от риба и други остатъци от храна по масата и пода, в невъздържаността на момента. Прекрасно композиран кадър, който остава като фотографско изображение в нашето съзнание, върху което да размишляваме за собствената си самота, както и за незадоволимата и непредвидима природа на човешките нужди и желания. Съзнанието като крехък баланс между самостоятелността и споделеността. Тук трябва да споменем и изпипаната звукова среда, музика и глас зад кадър, които автентично добавят в атмосферата онова, което картината не би могла да изобрази.  



              Филмът „Задачи за деня“ е представен за първи път в рамките на 16-ото издание на международния фестивал за късометражно кино In The Palace във Варна, където печели наградата за най-добър национален късометражен филм, с което се квалифицира за надпреварата за отличието „Оскар“. Макар и да не взема престижната награда, това е голямо признание за качествата на продукцията, която е част от проектът „Щрих и стих“ на анимационната къща Compote Collective.