През 1945 година в градчето Фрута, щата Колорадо, САЩ, фермерът Лойд Олсен взема една от семейните кокошки, за да я заколи за вечеря. Той отсича значителна част от главата ѝ, но тя остава жива. Кокошката се казва Майк, а след като оцелява цели 18 месеца и се превръща в гастролираща звезда, става известна като Безглавия Майк. Майк губи живота си година и половина по-късно във Финикс, щата Аризона и носи състояние съизмеримо на 131,000 долара на своя собственик. Както гласи известната английска поговорка: „Истината е по-странна от измислицата“. Тази изумителна история се превръща във вдъхновение за младия режисьор Надя Тодорова и нейния филм „10 минути“.
Сюжетът на кинолентата ни запознава с Ели (Даяна Ханджиева), която се прибира от работа и заварва приятеля си Явор (Лучано Иванов) с нож в ръка, целият в кръв, насред не по-малко кървава кухня. В холът я очаква още една изненада. Това е обезглавената, но все още жива кокошка Петя. Ели е потресена и гнусливо донася кофата с парцала, а очите на Явор са светнали със златотърсачески блясък. Тази кокошка би могла да ги направи богати. Може би късметът най-сетне се е усмихнал на младата двойка и те ще могат да напуснат работа и да отидат на мечтата екскурзия. Само да минат 10 минути и те ще разберат.
Разбира се, когато чува за нелепата идея на Явор, Ели проявява здрав разум и е повече от скептична. Оказва се обаче, че това е по-скоро прикрит страх от поредното разочарование. Всъщност и двамата са инфантилни мечтатели, които мразят работите си и се надяват обстоятелствата да се променят по чудодеен начин вместо да вземат живота си в свои ръце. „10 минути“ е забавна комедия, която освен смях предизвиква у зрителя размишления относно нереалистичните надежди, вярата и разочарованието. Както споделя режисьора: „За мен филмът е отражение на моето поколение. Аз мисля, че ние като цяло се делим на две половини – супер смели мечтатели и абсолютни циници“.
Филмът е реализиран през 2019 година в рамките на конкурса за късометражно кино 355, организиран от Фондация за изкуство „Стоян Камбарев“, където е сред трите финалиста.
споделете във
авторски текст на
Иван Врамин
автор Иван Врамин