Има кътчета на човешката душа, в които е по-добре да не стъпваме. С днешния си избор за кампанията ни „Българско късо кино всяка сутрин в 8 часа“ ще се спрем на филма Terror Error на Александър Начев от 2017 г., номиниран година по-късно за „Най-добър български къс филм“ от София филм фест, както и на множество световни фестивали. 



Макар да е в черно-бялата гама, не всичко е черно-бяло в него. Докато образователната система е устроена така, че да благоприятства развитието на патологични отношения и агресивно поведение у учениците, Terror Error ще е винаги актуален. Ако прибавим към това особената ситуация на световна пандемия, откриваме у филма още хляб за размисъл, излизащ далеч отвъд проблематиката, типична за ученическата възраст.



Всичко започва от едно меко движение из на пръв поглед детска стая. Праволинейното еднопосочно движение ни разкрива детайли, всеки от които - разказващ за обитателя ѝ. Колкото повече продължава това движение, толкова повече забелязваме особена педантичност, която се чете в подредбата на всичко. Колекциите насекоми в началото изглеждат като декоративна добавка, после като интересно хоби, докато накрая в тях можем да разчетем обсесивна мания към препарирането на насекоми.

В центъра на този изключително психологически филм са човекът и човешкото. Тук няма идеализъм, няма псевдооптимизъм, няма разтакаване в приказки, има едни бабаити и шамари. Когато шамарите (или куршумите) заиграят в живота, нещата стават болезнено реални и незаобиколими. Илюзиите вече не работят, покоят вече не е възможно убежище, изисква се действие тук и сега. Тогава се налага човек да скочи, да защити, или да бяга.

Съпроводено с приятна и идилична музика, действието ни води нанякъде и с поредица неприятни случки, започва да събужда очакване за реакция. Тя е интересна, защото колкото повече ескалират случките, толкова по-неизбежна и вероятно по-зрелищна ще бъде тя. Първият елемент, който контрастира с веселяшкия тон на музиката е неудовлетвореността на героя от това, че има едно изключение от шестиците в бележника си. Ако една петица от десет шестици е проблем, то значи има и друг проблем, за който тепърва ще разбираме.



Иии бой! Рязко бабаитщината ни вади от идилията.

Не знаем какво точно, но вече сме сигурни, че нещо ще стане. Човешките реакции могат да са непредсказуеми и точно тази неизвестност им придава мистичност, която чрез добра история, изградена на качествен кино език, може да ни докара до екстаз, несравним с нищо.



Не можем да пропуснем и родителите, макар тяхното присъствие на пръв поглед да е скромно. Първо, на фона на изразителното и открито лице на момчето и грозните, но отново експресивни лица на побойниците, родителите остават скрити. Виждаме само строга ръка, която очаква резултати. Родителите може да са второстепенни като роля, но са съществени герои в тази история – тяхната застрашителна сянка е непрекъснато в главата на героя и това обяснява страха петицата, както и необичайния за хлапе педантизъм. Впрочем, учителят също присъства както родителите само чрез ръката си – всички те като една застрашителна и мъглява сянка на авторитета, която скрива човешкия им облик.

Неизбежно, ставайки свидетели на непредизшикан тормоз, у нас се събужда емпатията. Бързо разпознаваме жертвата и насилника и вече заемаме страна. Но…

Така както ни се струва, че първият конфликт не е на равни начала, така не е ясно доколко последвалата след убийството на кучето реакция е приемлива. В чисто правен аспект е несъотносима. Но живота не почва и свършва с правото. А тормозът в Terror Error не почва и не свършва с жестоко убитото куче. Пък и човек е в правото си да извърши немислимото, за да спаси живот на приятел. Особено ако този приятел е единствен. Какво като е куче, приятел е.



Постоянната агресия, скрита от обществото, може да е много коварна. Тя се доказва много трудно, а често предизвиква най-отвратителните престъпления. И едва когато се появи подготвен разказвач със силна история, в която непредубедено можем да станем свидетели на целия низ ситуации, формиращи генезиса на агресията, едва тогава можем да я разберем. Затова Terror Error не е филм за съчувствието. Той наподобява подводница, потапяща се в сумрачните дълбини на човешката психика, от която можем да черпим поуки и да почнем да разбираме, че нищо не остава без последствия и нищо не се случва без причина.