Не е лесно да се търси уникалност и принос към един толкова и все по-развиван жанр.

 

„The 3^rd Letter” впечатлява с визия. В нея бихме могли да търсим подражание, а дали онова, което ще намерим отговаря на действителните влияния, изпитани от Grzegorz Jonkajtys – можем само да гадаем. Възможно е авторът да симпатизира на сънародника си, полския художник-сюрреалист Zdzisław Beksiński. Неговите платна-кошмари напомнят пейзажите от града във филма. Прилики с късoметражната стоп моушън анимация „More” (1998) и с класиката на Fritz Lang, „Metropolis” (1927) също могат да се изтъкнат.



По духа, лозунгите и топонимите (спирката на метрото „Виктори плаза”) си лентата сякаш ни връща към Оруеловата „Хиляда деветстотин осемдесет и четвърта”. Дали „The 3^rd Letter”  има потенциала да се превърне в стъпало от безкрайната стълба на изкуството (вж. „Имитатор” на Дани Лазаров)? Този въпрос е сериозен и по причини, стоящи над съдбата и приноса на един филм и навярно занимава някои от привържениците на жанра, ала разглеждането му ще оставя за отделна статия.

 

Танатус е вид паяк, на който е кръстен пейсмейкъра в „The 3^rd Letter”. А Танатос е крилатия гръцки бог на смъртта. Може би паронимията не е случайна. Действието през по-голямата част от филма се развива на границата между живота и смъртта. Героят онагледява съдбата на обикновения човек в едно възможно бъдеще. Вместо нему да служат застрахователите – той служи на тях; вместо технологиите да го улесняват и да му помагат – създават пречки. Човек-платец на наеми. Слуга на машината. Човек на батерии. Човек с ПИН-код.

 

Вероятно тъкмо с това е ценен „The 3^rd Letter”. В него личната драма е по-скоро фон на дехуманизираното общество. Показана ни е една колкото потенциална, толкова и настояща реалност. Разликите между двете са по-скоро количествени, а преходът към кошмарите на Бексински и Оруел няма да стане изведнъж. Той ще настъпи постепенно, като сън, донесен от Хипнос*.