Миналата година The Accidental Sea привлече сериозно вниманието на кинокритиците, защото хем е документален, хем с художествен сюжет. Кинематографично, филмът завладява всеки, натиснал Play. Първо с кадрите си, които Ransom Riggs оставя на индивидуалната гледна точка да ги разпознае като фантастични, пост-апокалиптични или като една реалност, възможна навсякъде, ако човек сбърка. Второ, с простия си, но доста съдържателен разказ, който в рамките на 6 минути не просто ни представя нещо много мащабно, случило се през седемдесетте, а и ни провокира да усетим вътрешно събитията тогава. Има и нещо друго, което прави Salton Sea различен. Като кажем „човешки провал“ за какво се сещаме? За Чернобил?! Титаник?! Bhopal disaster?! Всичките те са огромни катастрофи вследствие на поредици от човешки грешки, които обаче по един или друг начин са очевидни. Радиация, потъващ лайнер в средата на Атлантическия океан и свръх токсичният химикал MIC, изпуснат над половинмилионен град.



В случая със Salton Sea инженерна грешки води до отклоняването на река Колорадо за близо две години, създавайки море в Калифорнийската пустиня. Първоначално, никой не подозира какво е взаимодействието между пустинята и новопоявилото се море и започва един огромен приток на туристи, а в последствие и на постоянни жители. Строят се улици, къщи, училища, районът се урбанизира и за няколко години бреговете на Salton Sea се превръщат в рай за предприемачите, брокерите и туристите. Е, да, ама никой не усеща увеличаването на солта, заради пясъка и липсата на постоянен воден приток. Една сутрин водата преминава прага на допустима соленост и изведнъж измират стотици тонове риба. Това, смесено с 43 градуса по Целзий, довежда до токсичен въздух в радиус от километри и е документирано, че хората са напускали къщите си толкова светкавично, че са оставяли покъщнината си. Трагична история, която ни кара да се замислим не просто за въздействието на човека върху околната среда, но и философски как възприемаме подобни картини, като извадени от фантастичен филм, които са всъщност съществуваща реалност. А последното изречение определено е черешката на този много добре изпълнен художествено филм!