Из модерния социум, струва ми се, някога се е промъкнала парадигма, гласяща, че всеки филмов жанр се самообособява спрямо сериозността на темите, които обхваща. В резултат българското филмово творчество тенденциозно избягва жанровото разнообразие. Няма да дълбая в причинно-следствените връзки, които водят до образуването на тази тенденция. Вместо това ще споделя следното – първият ми сблъсък с „Бандата на Банши“ ме наведе на чудесна мисъл. Поражда се жанрово пионерство, което би могло в недалечно бъдеще да донесе разнообразни феномени в родното кино, например

       Авторът на „Бандата на Банши“ е и създател на романа „Приключенията на Мая“, като двете произведения са тясно свързани, а късометражният филм е представен като продължение на книгата. Част от огромния труд по създаването на концепция за фентъзи е изграждането на цял един свят, чиито закони и особености следва да бъдат логически издържани, макар и толкова далечни от реалността. Именно поради тази причина няма нищо лошо, в контекста на вече създаден фантастичен свят, да се разкажат множество истории — дори привидно различни или с нови, непознати герои. Обезателно обаче не трябва в съдържанието на новия наратив да присъства самоцелен елемент, който нито се подразбира, нито е обоснован.



       Драматургията в късометражното фентъзи на Ангел Георгиев откровено напомня на епизод от поредица, която все още не сме видели, защото поражда усещане за изпуснат контекст на събитията. Макар да има основна сюжетна линия, и то ясно изявена, измежду нея се вмъква епизодично събитие, което не служи за придвижване на историята и явно страни от нея. Давам си сметка, че именно в лицето на този откъс се демонстрира връзката на романа с късометражния филм. Загатва се и съществуването на пиеса по същата фентъзи концепция, а дори и самият автор се представя на зрителите. Преди обаче да се запозная обстойно със събитията около създаването на филма, трудно можех да си обясня смисъла на това откъсът да фигурира в драматургията на лентата, и това е проблем.



       Подобно внедряване на скрити елементи с извънсюжетен контекст в драматургия, кадър или дори в образ на художествен герой се практикува, но единствено ако присъства попкултурна релевантност. Ако обществото не е добре запознато с авторовото произведение и творческата му концепция, подобна уловка би била невъзможна за разбиране. Впрочем, използването на такъв похват радва вече изградената публика на даден филмов франчайз, но се приема за добра практика скритите елементи да останат именно скрити, или с други думи – да не заемат цяла сцена екранно време.



       Въпреки присъствието на този самоцелен и донякъде рекламен елемент в наратива на „Бандата на Банши“, подобни истории със спазени жанрови особености действително липсват на българския екран. Една сходна поредица в късометражна форма би намерила своето заветно място в сърцата на малчуганите. Наративът има събитиен характер, а героите са архетипни двигатели на сюжетната линия – служат като олицетворение на добри или съответно лоши модели за подражание. Подобна практика е типична в литературата и медиите за деца. Би било чудесно зрителите занапред да имат възможност да се запознаят по-обстойно с приключенията на глуповатите герои – таласъмът Вакул, гоблинката Смърдаша, шеф Банши – и техните пътешествия из света на магията и реалността. В контраст на тях биха могли да съществуват и герои, които по своята същност са по-мъдри и противопоставят сериозното и поучителното на комичното и развлекателното. Въпреки това, в своята същност филмът е забавен, поддържа добро темпо на разказване и задържа вниманието.