Живот ли бе това да го опишеш... или карма?! Намирам тази ситуация за съвпадаща с българската представа, която цари сега за усещането за живот в Русия. Не че това представя живота на абсолютно всеки руснак, но филмът е богат на детайли, които може да не забележите от първия път. Те привнасят едно мрачно настроение, което се чувства днес в руското общество. Колко (не)изненадващо, ние, българите, до мозъка на костите си познаваме това настроение и механизмите, които се грижат активно то да бъде такова.



Много ми харесва в The Beginning, че хем е тъжен, хем носи силата на рядка и специална емоция, търсена от много хора, наричат я катарзис, сатори, просветление... наричайте го както искате, този филм е едно ново начало. Мотивира доста.



Помислете върху следния цитат на Епикур и след това го погледнете през призмата на филма:

Както обещах ще обърна и внимание на някои интересни детайли. Започваме с този кадър

Отлична композиция - ръждясала, мизерна, гадна. Перфектно! Забелязвате ли как ключалката е заобиколена от вестници със заглавия от рода на: ВАЖНОЕ СРЕДСТВО ПРОПАГАНДА...  Ключалката е като че ли превзета от държавната пропаганда, суха и праволинейна. Това е като че ли опозиция на протагониста, който гледа в тази посока през повечето време. Метафора с чувство за битка, която разкрива отчасти какво чувства в този момент човешката душа.



Друг впечатляващ детайл е хрумването началото на новинарската емисия да съвпадне с последния вопъл на сърцето му... 



Край Начало