Със своето „Преследване“, Лина Павлова ни разказва мрачна, 11-минутна приказка, изтъкана от митологични препратки. Филмът ни показва мистериозни ритуали, напомнящи вакхически, и ни предлага модерна версия на вечната тема за жертвоприношението и ритуалният екстаз.



На ключови места в хода на филма виждаме близки кадри, които напомнят японска анимация и манга. Разделянето на действието, забързването и разводняването на времевото измерение в историята, променящите се кадри оформят завършена, широка сцена в ума на зрителя.



Една определена сцена обобщава целия филм. Две ръце, които се движат една към друга, докато най-после се докосват пред тъмен фон. Този детайл говори за цялостната идея: онзи, който се обърне към мистерията и ритуала винаги го прави доброволно.



Мистичните ритуали имат невероятна сила на привличане. Те привличат жертвата, която не може да избяга. Като нощна пеперуда, тя трябва да следва светлината. Филмът е еднопосочен билет към вътрешният Аз.



Историята е разказана семпло и минималистично. Този подход ни помага да се фокусираме изцяло върху сърцето на идеята. За да очертае перфектно истинския център на историята, се намесват търсещите очи на главния герой. От неговия поглед струят любопитство, желание, страх и примирение - неподправено отражение на чувствата му. Толкова силно, че можем да участваме в емоциите му без той дори да продума.



„Преследване“ е кратко пътешествие в мистерията, в скрития мрак на душата. Това е гръцки мит, предрешен като съвременна история, която лесно можем да оценим в чистата ѝ откровеност.