Всички ние сме чели приказки, попивали сме тяхната мъдрост и сме кимали многозначително в съгласие с тях. Народният опит изразен в тези разкази се е доказал във времето. Но също така, всички забравяме за наученото и в някой момент от живота си се оказваме потопени в някоя от мъчителните ситуации, описани през вековете. Кръгът на 99 на режисьора и сценарист Йонко Донев изобразя една от тези архетипни истории, които за пореден път илюстрират факта, че старата истина е също толкова актуална и днес.



Филмът е анимирана притча, адаптирана по разказ от Хорхе Букай, която разказва вечната сага за търсенето на щастието и за крехкото равновесие, в което човек се намира, когато е действително щастлив, дори и да не го осъзнава. Това е приказка за един презадоволен, богат и властен цар, който не може да отрие удоволствие в каквото и да било, именно защото нищо не му липсва. В тотален противовес, неговия паж, беден, със стари дрехи, живеещ на подаяния слуга, не сваля усмивката от лицето си. Но как е възможно? Отговорът е прост: той не е в кръгът на 99.



Рисунъкът напомня анимациите на Доньо Донев – двуизмерен, цветен, с отчетливо по-сатурирани и контрастни цветове. Персонажите са семпли, но изразителни, а музиката на  Пламен Цветанов ни пренася в средновековната атмосфера на приказките и легендите.