„The Cost of Flesh“ е смел скок в нестандартното кино. Десетминутната история е разказана изцяло в отражението на окото на парализираната протоганистка (Найла Беррада). В огледалния образ на роговица ѝ проследяваме тайнствен ритуал, извършван от нейните брат и сестра. От него зависи здравето ѝ, но тя трябва да плати висока цена.

 

            На сценарно ниво Томас Паломби и Флор Десбиен изграждат диалога между брата и сестрата чрез лаконичност, която ни дава важната информация за цялостната ситуация в историята и най-вече фактът,че въпросният ритуал е извършван вече веднъж и е бил успешен. Решението героинята да е парализирана и да се чете емоция единствено в погледа й, акуратно пресъздава чувството да си безпомощен в собственото си тяло, затворен в него като в клетка.

 

            Филмът е заснет изцяло без CGI, което дава възможност за автентичното пресъздаване на „чудовището“ чрез грим и практични ефекти. Кадрирането с макрообектив е изключително трудно по отношение контрола на фокуса, където в случая Марк Елиел прецизно е успял да изчисти картината през по-голямата част от филма.

 

            Изборът филма да е черно-бял, засилва не само яснотата на образите в кадъра, които се виждат в  окото на героинята, а и светлинната обстановка (светкавици, ритуални свещи, прозорци). Найла Беррада обогатява филма, като успешно предава всяка емоция на страх, обърканост и безпомощност с поглед. Чрез него става ясно, че тя е съгласна с извършването на ритуала и разкрива, че се пази в тайна от бащинската фигура. Прескачането на картината по роговицата на окото ѝ, отразява динамиката на историята, ужаса на вътрешния свят на героя. както и отражението от хаоса на външния. С един кадър се покриват две гледни точки, изграждайки дълбочината на визуалната история. Макар и представена по този ексцентричен начин, тя остава достатъчно богата и кратка, за да не отегчи зрителя. 

 

            Звуковата атмосфера на филма е субективна, подобна на ASMR (Автономна сензорна меридианна реакция), което засилва емоционалното преживяване на протоганистката,  и допринася за ужаса, пред който се изправя, вследствие на ритуала. Звуковият монтаж е добре подреден и изчистен – сам по себе си би могъл да разкаже историята без визуална подкрепа.

 

            Жанрът е абсолютно подходящ за абстрактното режисьорско решение на Томас Паломби, макар и на моменти да е натоварващо поради липсата на ясна картина – тъмните лица, дефокус на окото.

 

            Краят на филма е въздействащ и остава верен на наратива и жанра. „The Cost of Flesh“ e достоен представител на късометражните ужаси.