Идеята, че целият ни живот е низ от случайности, е изкушаваща. Когато се чувстваш хванат в капан и не на мястото си, когато имаш нужда от промяна и нов тласък, една неочаквана случка може да се окаже твоето спасение. Случайността е нещо, което не си планирал, не си очаквал и не си искал, но може изцяло да обърне посоката ти, да промени плановете ти и да подмени житейската ти ситуация. Да се окаже точно това, от което имаш нужда, да те ощастливи и извиси или пък да те потопи в някакви мрачни селения на битието. Случайности. Понякога е чак страшничко като се замислиш каква поредица от неочаквани събития са били необходими, за да се стигне до някаква ситуация. Колко случайни и импулсивно избрани крачки е трябвало да направиш, за да стигнеш до нещо.



Много обичам идеята за случайност и свобода. Съдбата, предопределеностите ме плашат. Но как да сме сигурни, че случайността е случайност? Може пък точно събитията, които ни изглеждат неочаквани да са всъщност част от някакъв план, иначе биха ли се навързвали така? Може съдбата да притежава някаква артистичност и склонност към актьорски превъплащения и с лекота да маскира предопределените събития. Понякога ми се струва, че случайността е просто един от многото козове на съдбата, в сложната игра, която играем всички - играта на живота. И в крайна сметка стигаме точно до там, докъдето още в самото начало е било ясно, че ще стигнем. Не е ли стряскащо?



Та ето го въпросът -  дали това, което ни се случва е поредица от случайности или си имаме предначертан път на движение? Дали сме като влакове, които се движат по окончателно положени релси (е, те се разклоняват и правят завои, но в крайна сметка водят от точка А до точка Б по ясен маршрут)? Или сме като самолети, които се носят по въздушните течения, уязвими на прищевките на времето, и, да, пак стигаме от - до, но какво разнообразие от посоки, височини и лъкатушения може да има само!



Недвусмислен отговор на тези въпроси не може да се даде. Но тъкмо затова е толкова интересно да разсъждаваме и да си измисляме сюжети, варианти и доказателства.



The Danish Poet е една вариация по темата, направена елегантно и с приятно чувство за хумор. Тук идеята е свързана с появата ни на света - случайни събития ли отвеждат нашите родители един към друг, за да се появим ние? Разказът - напевен, като за приказка (гласът е на Лив Улман, няма как да не го отбележа), ни създава усещането, че седим край огъня в скута на любим човек и слушаме една история за лека нощ. Страхотната анимация - семпла и проста, грабва вниманието ни и го насочва към сюжета. Задният план и детайлите придават богатство и пълнокръвност на картината и внасят свежото чувство за хумор, характерно за всички филми на Torill Kove.



The Danish Poet има Оскар за най-добър късометражен филм през 2007 г. но това далеч не е единствената причина да му отделим от времето си. Наред с естетическите си качества,  той подкрепя  и успокояващата теза за съществуването на случайността, което ни позволява необезпокоявано да продължаваме самолетния си полет, упорито отказвайки да забележим релсите под нас. Свободно да се реем и да се плезим на съдбата, докато ни изтърпи.