Този филм не го намерих аз. Изпрати ми го един приятел, за когото най-първата сред многото ми асоциации, са книгите. Честно казано това не е филм, за който мога да напиша нещо обективно, защото засяга душевните струни, на които въображението свири в съзнанията ни и всеки го разбира по собствен начин. 



„Четете книги!“. Това днес е призив, който за немалко хора звучи досадно и им минава през ушите така, както шумът от уличния трафик минава през слуха, без да му обръщаме внимание. Скоро бях на едно събиране, на което половината не ги познавах и стана дума за книгите и имаше едно момиче, което тотално отхвърли книгите, казвайки че те са прозорецът на миналия век и са скучни. Днес има интернет. Да, има интернет, но какво дава той?! Информация и забавление. Как ги дава?! Директно. Виждаме ги, чуваме ги, асимилираме ги. Тогава ѝ зададох въпроса: „Коя е последната книга, която си прочела?“. Тя не можа да ми отговори. След което ѝ казах: „След като не си спомняш дори последната книга, как можеш да ги наречеш скучни и да кажеш, че са старомодни? Знаеш ли, че книгата представлява просто  черно мастило върху хартия?! (Ъъъ, естествено, че знам, отговори тя) Е, след като знаеш, как тогава можеш да сравняваш книгата с интернет, при положение, че само едно мастило на хартия може да предизвика съзнанието ти да създаде толкова необятен, цветен и различен свят от реалността, че ти абсолютно да я забравиш и докато четеш  този имагинерен свят да стане твоята реалност?! И този свят може да те учи, да те забавлява, да те натъжава, да го изживяваш, да преживееш приключения, които иначе не би могла, да те обогатява, да прави живота ти цветен...



Приятно гледане!