Какво нещо е живота... Докато се чудим как да реагираме в обществен план и се вайкаме за съдбата на планетата, отделни хора взимат решения и предизвикват реална промяна – намаляват вредния си отпечатък и увеличават полезния, давайки уникален пример през този филм.
Това вайкане за замърсяването, отсичането на горите, изчезването на видовете, ако ви прави впечатление, стана особено шумно от години и някак имам чувството, че сме все още по-скоро блокирани от това и чакаме да видим какво ще стане, вместо да действаме.
Да, знам, причини много. Аз самият имам своите причини все още да съм в града и да поддържам с енергията и парите си система, която е изключително неефективна. Купувам си боровинки от Румъния, джинджифил от Китай и слънчогледов тахан с палмово масло от Борнео. Във всяка секунда летят стотинки към най-различни болни места по планетата, станали част от производствени процеси, контролирани от корпорации, контролиращи от своя страна правителства.
За колко дни генерирате боклук с тегло, колкото телесната ви маса?
Какъв процент от него ще бъде разграден и ще се върне в естествените процеси на Природата?
Проблемът не е в планетата и Природата. Космоса също е Природа и виждаме, че няма никакъв проблем и планетите да са пусти, неживи и студени.
Проблемът е, че ние лишаваме нашите деца от това, което сме взимали ние от Света в детските ни години.
Необятния, разнообразен, интересен, красив, жив, пълен с всичко свят, всъщност все повече се превръща в свят на шум, прегради, инфраструктура, прах, системи, фалшивост.
Това е нашето наследство – културният отпечатък, който нашето време оставя. Преди хиляди години културните отпечатъци, оставяни от народите, днес си плащаме, за да ги изконсумираме под формата на история.
Интересен въпрос е, дали наистина Историята не е свършила след 2012, ако вземем предвид, че съвременната култура, която ще оставим на следващите, погледната през поп културата, масовата архитектура и изкуствата е много по-ориентирана към функционалните нужди на човека, а не към величието на екзистенциалното ни същество в тази Вселена. Ако можем да обобщим с една дума последните 100 години – технология. Май това е културата ни. Величие и падение в едно. Невероятно е в какви времена живеем.
И така, колко малко е нужно на човек, за да стигне до толкова размишления за Голямата картина. Историята на едно семейство, брилянтно разказана от Tord Olsen. Велико.
споделете във
авторски текст на
Юлиян Спасов
автор Юлиян Спасов
