Вторник е. Тери става от леглото. Вижда се купчина дрехи, въргалящи се по пода. Чува се часовник. Тери има to-do-list за вторника си. Тревожността има to-do-list за Тери.
The Irrational Fear of Nothing на Paul Trillo всъщност е реклама. Филмът е част от кампанията на Olympus Point of View Series. В нея компанията избира талантливи режисьори, които да използват нейната OM-D камера и да заснемат късометражни филми. Но като всяка истински добра реклама, и тази излиза далеч извън границите на промотиране на определен продукт. Тя е на първо място социално ангажирано изкуство.
Филмът е заснет под специфичен ъгъл, който предизвиква у зрителя чувство на параноя. Тази перспектива, напомняща екран на видео игра, е постигната чрез прикрепяне на камерата към гърба на актьора – така можем да си обясним и непрестанното трептене на картината. Аудио ефектите също не са за подценяване – в поток на съзнанието вървят обсебващите мисли на героя на подходящо ужасяваща музика.
снимка от снимачния процес
А такъв поток на съзнанието може да подлуди и най-нормалния човек на света. Обикновеният делник се превръща в плашеща, непоносима реалност. Настоящето е просто храна за страха.
В главата на Тери се раждат въпрос след въпрос и всеки е изпълнен с подозрение.
Да, генерализираната тревожност е болест. Да, с нея е трудно да се живее. И да, по-добре е да бъдем спокойни пред това да бъде тревожни. Искам обаче да променя перспективата за момент. Да сложа камерата на гърба на актьора, тъй да се каже. И да я насоча отново към някои от мислите на Тери:
„Чудя се каква видео игра играе. Чудя се дали я играе вкъщи или само в метрото... за да убива време.”
„Когато стоя някъде достатъчно дълго, мисля за всички хора, които са стояли на това място.”
„Има ли смисъл да се върнеш назад във времето, ако не можеш да промениш нищо?”
Те показват, че Тери има сенсибилност към света. Той го вижда, усеща и преживява. Твърде често го преживява със страх, но може ли наистина да бъде винен? Можем ли да виним Човека за това, че изпитва страх, осъзнавайки преходното си присъствие на това хаотично място, наречено Земя? Или за това, че забелязва детайли в света около себе си, които повече хора игнорират? Или да го виним за това, че се страхува от хода на времето, че иска да го промени и да се върне в миналото?
В края на деня Тери прекратява вътрешните си битки и приема преходността на времето. И разбира, че цял ден е било сряда.
споделете във
авторски текст на
Боряна Тодорова
автор Боряна Тодорова
