Aми, екшън жанра в наши дни се свързва предимно с непростимо плоски сюжети и герои, тъпотии и безсмислие. Въпреки това на около сто екшън проекта има един като този, в който покрай насилието се предава идея, послание.
Мисълта ни се завихря.
Естествено, от Филмовата академия Баден - Вюртемберг са се постарали да изпипат всичко. Филма е доста сложен, най-вече от към визуални ефекти. Операторски гафове няма, все пак Андреас Бурц снима рекламни плакати на редица световни марки, сред които и Порше! Нищо чудно, че много от кадрите са толкова красиви и наситени на цвят - фотография. А последния кадър… уау! Толкова е вълнуващ, че създава един “следва продължение” ефект.
Костюмите и цялостния дизайн на продукцията са на холивудско ниво.
Tакива, между другото, винаги липсват в новото българско кино.
Само един елемент на визуалните ефекти ми се струва, че се опитва да обърка работата. Говоря конкретно за дима около къщата, който трябва да представлява мъгла или изпарения от дъжд. Прекалено е несъстоятелен когато се сменят плановете и ефекта се губи, намирам го за неоправдан, въпреки че в последният кадър (както вече споменах) изглежда много яко. Също така, аз лично не одобрявам селекцията на актьори на режисьорите. Свършили са си работата, но някак самите лица не пасват на персонажите, имайки предвид, че нямаме възможност да ги опознаем кой знае колко тъй като това е шест минутен филм. Всъщност ако възрастния Командир (Себастиан Шефер) играеше робота щеше да ми хареса значително повече.
Музиката (Стефан Шеленз) и амбиентните звуци (Йоханес Кнот) ми направиха впечатление, защото работят наистина добре, предавайки… нагласата на главния герой - роботът Иван (Давид Стефен). Исках да кажа настроението, но имайки предвид, че става дума за машина трябваше да измисля нещо друго, защото машините не могат да имат чувства. Нали? Или? Същата тема за размисъл получаваме и от “Отгледани от Вълци” по HBO. Но тук задкадровия Глас (Ерик Хансен) ме “хвърли в тъча” с едно изречение, в което казва, че това което ние (хората) наричаме “душа” за тях (роботите) е “памет”. Паузирах филма и се замислих. Спомних си за книгата “Пътят на Душите” на Д-р Майкъл Нютън, съдейки по нея гореспоменатото твърдение беше напълно логично…
Мисля че филмът ще оценят всички почитатели на научната фантастика. Дориан Леберц и Даниел Титц са създали нещо отличително в един жанр пълен със скъпи и времепоглъщащи боклуци.
споделете във
авторски текст на
Добрин Дерменджиев
автор Добрин Дерменджиев
