Писмото е един симпатичен малък филм с голямо послание. На нетърпеливия зрител, който очаква конфликти и действия, заплитащи сюжета, може да му се стори, че в тази история няма кино. Точно по тази причина, решихме, че „Писмото“ заслужава представяне – кино има и то повече, отколкото си мислите.

Зад филма не стои голям екип, а професионалния фотограф с нестихващ уклон към късото кино Тихомир Лазаров, когото познаваме от филма Боян Петров: Магнитуд на въздействие х 8000. Този биографичен детайл обяснява и цялостното естетическо решение на „Писмото“, което със сигурност прави първо впечатление. Филмът е визуално много изпипан, има нещо фотографско в кадрирането, нещо съвършено.

Именно това идеализиране на обстановката, която рядко в реалния живот е толкова подредена, позволява открояването на идеално послание без нуждата от навлизане в многопластов сюжет.

Посланието. Просто, но ефективно. В среда на изкуствена светлина, заобиколен от електричество, на героят видимо не му идваха думите, за да каже на своята Антоанета, каквото има да казва. Случайно или не, в този момент електричеството спира, обстановката се променя рязко с настъпващия мрак. Това кара героят да прибегне до старите изпитани методи за осветление, независещи от централизираната електрическа система. Спирането на електричество разделя филма на две части: преди и след.

И изведнъж… думите му потекоха от сърцето, така както реката тече от планината. Естествено. Той спря да търси правилните думи, защото истинските думи идват сами.

Независимо, че филмът пресъздава ситуация някъде от 80-те, изследването на промяната у героя ни води до изводи, които са стряскащо актуални и днес.

Нещо друго, на което не може да не обърнем внимание е, че филмът със своите 2-3 минути е фрашкан със VFX (визуални ефекти). Почти във всеки кадър има насложени елементи и филтри, които ги няма в суровия материал. Това е впечатляващо, особено предвид факта, че българското кино няма особени традиции в компютърния монтаж. Наистина през последните години има значително раздвижване и все повече къси филми, експериментират с ефекти и CGI, но като цяло нашето кино в повечето случаи стои здраво стъпило на земята, толкова здраво, че понякога направо потъва в драмата, заровена в тази земя. Ето в това видео, авторът демонстрира къде и какви визуални ефекти е приложил в „Писмото“.