Както казва Морт от едноименния роман на сър Тери Пратчет: „Смъртта е най-самотното създание на света. Винаги виси в кухнята по време на грандиозния вселенски купон.” Вероятно тъкмо Пратчет е вдъхновил полския режисьор и сценарист Марцин Дубинец при създаването на The Life of Death.

 

На героя във филма на Дубинец обаче бързо му омръзва да виси в кухнята на живота. В рамките на няколко минути той израства пред очите ни и попада в онзи кръговрат, в който всеки от нас е попадал - върши неблагодарна работа, която никой не оценява. Само че, за разлика от много други, не събира фактури, а човешки животи... После се измъква от рутината и се научава да живее истински. Пътува на стоп, кара сърф, напива се и открива любовта. Сблъсква се с всички малки и големи събития, които бележат пътешествието, наречено живот. Сблъсква се и с една бързо движеща се кола.

 

Оказва се, че смъртта е неизбежна, дори и за... самата Смърт. И все пак, има кой да наследи поста му.

 

Със здрава доза черен хумор The Life of Death разкрива, че и най-големият чудак може да ни стане симпатичен, стига да погледнем отвъд етикетите и да приемем, че и другите изпитват емоции. Точно като нас. Фактът, че виждаме фаталното събитие още в самото начало на филма, изобщо не отнема от чара му. Напротив, това подчертава контраста между началото, в което ни е все тая за мрачната фигура в черно, и края, в който си казваме „Жалко, добро момче беше”.

 

Филмът се отличава с вълшебна костюмография и изпипани кадри. Последното донякъде се дължи на двете локации, в които е заснет – Лонг Айлънд (Ню Йорк) и Варшава. Единственият минус на The Life of Death са дългите надписи накрая. По ирония те заемат една трета от времетраенето на филм, който ни напомня, че финалите в живота най-често са кратки и неочаквани.

 

The Life of Death e дебютен късометражен филм за Марцин Дубинец. Преди това той е работил в рекламна агенция. Всъщност, тъкмо Дубинец е главният виновник за зрелищната реклама на Пепси, която сме гледали десетки пъти в киносалоните преди поредния блокбъстър (да, точно тази, в която младежи скачат от автобуса, за да отидат на най-дивото зимно парти, където всички пият безалкохолна напитка).