Има страна, където времето тече със стотици години назад. Така бива описана Папуа Нова Гвинея в документалния филм „Здравей Папуа!“, който преставихме преди 2 години. Това беше някъде насред първия локдаун и тогава „Здравей Папуа!“ беше същинско удоволствие да се гледа. Освен че ни отвежда необичайно далеч, той ни разкрива един много различен от нашия свят – свят не просто на друга култура и нрави, а свят живеещ в съвсем друго време.



„Дългият път на крокодила“ е по-нов филм и се явява нещо като продължение на „Здравей Папуа!“, макар двата филма да не са свързани в поредица или сериал. Те са напълно самостоятелни проекти и са много различни като стил на разказ, структура и жанр. Режисьор и сценарист на първия филм е Марио Марков, а на по-новия филм той е само сценарист. Режисьор е Панчо Цанков.



Фокусът на първият им филм е загадъчната страна Папуа Нова Гвинея, за която може да се каже, че не знаем нищо, освен, че е съставена основно от тропическа джунгла, в която живеят диви племена. Чрез кратките си 29 минути, филмът ни разкрива една реалност, която кипи от живот и която е не по-малко комплексна от нашата реалност, просто е тотално различна.

От друга страна, виждаме едни хора, които практически са се сляли с природата и живеят в съвършена хармония – една модерна идея, за която много говорим в нашите „развити“ общества, но и която си остава мираж, в който виждаме отражението на човешката неспособност да се откажем от постоянното консуматорство.



В „Дългият път на крокодила“, отново навлизаме в дълбоките сенчести джунгли на Нова Гвинея, но от една по-различна перспектива. Филмът ни запознава с Любо – българин, реализирал мечтата си да избяга от социалистическия режим в търсене на по-добър живот. Ако „Здравей Папуа!“ минава по-скоро за научно-популярен, то този филм е повече портрет. Което не пречи отново да бъде и научно-популярен, защото от филма научаваме много факти и подробности за местните култури и вярвания, но именно случвайки този разказ през очите на пътешественик, при това сънародник, историята въздейства повече, като че ли става по-увлекателна, усеща се по-близка до въображението.

Историята на Любо е уникална, а житейският му път се оказва доста широк и наситен с истории и опит, което придава една особена мъдрост която се усеща в киноразказа. „Дългият път на крокодила“ е филм, който е интересен за цялото семейство и освен че има какво да се научи от него, елегантно провокира размисъл по много актуални и сериозни теми.