Майка (Мариана Крумова) и син (Калин Врачански) живеят в крайна мизерия. Единствената им мисъл се концентрира около нуждата да си набавят още една водка. За целта биха извършили всичко. Господ е мой пастир е тъмна история за падението на човешкия дух с елементи на черен хумор и гротеска. Любопитен елемент е фактът, че историята е базирана на действителен случай, което още един път доказва, че реалността е по-странна от фикционалното.

 

Филмът на Александър Томов – син засяга една от големите теми в учението за морала. Дали пък бедността и мизерията не са едни от основните мотиви, тласкащи човек към прегрешение? Дали същите персонажи щяха да са носители на същата душевна нищета, да са също толкова лишени от съвест, човеколюбие и скрупули, ако притежаваха повече, или пък ако бяха богати? Може би не, а може би материалното им състояние е логичното следствие от липсата на морални устои и ценностна система. Проблематиката е сложна и без еднозначен отговор. Разбира се, на фона на целокупново човешко страдание, събитията от филма не изглеждат чак толкова потресаващи и все пак не са ли именно тези случки градивните частици на същата тази всемирна мъка? Историята се плъзга по повърхността на много дълбоки и вледеняващи съзнанието въпроси без да им дава конкретен отговор, а по-скоро ги оставя като етични казуси, с които зрителите могат да се занимаят ако, разбира се, пожелаят. А и в крайна сметка филмът сваля сериозността от засегнатата проблематика като превръща иначе мрачната история в пародия на престъпление и наказание.