Мразя да използвам суперлативи, защото като напиша думи като „превъзходен” и „екстраординерен” имам чувството, че някъде някое зайче умира. Започвам така и пояснявам – The Maker заслужава много такива думи, независимо че няма да ги срещнете в този текст.

 

Хубавите страни на филма са прекалено много, за да успея да ги обхвана всичките, но ще изведа поне по-базисното.

 

Идеята и сценарият – виждаме много дълбок подтекст относно собственото ни съществуване на тази земя, какво и по какъв начин оставяме след нас, какви ценности въплъщаваме в надживяващите ни „творения” и т.н. Великото в случая е, че всичко това е поставено толкова просто, стегнато и разбираемо, че въплатеният смисъл става достъпен за всеки. Доказателство за хубавата симбиоза са многото фестивални награди и едновременно с това добрия брой гледания във социалната видеомрежа.  

 

Този баланс между солиден подтекст и достъпност в посланията, лично за мен, трябва да бъде основната цел за доброто кино и въобще в интелектуалната сфера. Казвам го с цялото ми уважение към т.нар. „високо изкуство”, което колкото и да пасва на някои от нас, не може да говори на масовата аудитория. Далеч по-гадно пък е първичната ти цел да е достъпност, защото тогава ставаш Галена или нещо друго общодостъпно. Истината е в балансът. Естествено, той трудно и рядко бива нацелван, както в The Maker. Адмирации за създателя Кристофър Кезелос.

 

Визуализацията – и преди съм си признавал, че не съм кинаджия и съм лаик в много от типично филммейкърските теми. Тук обаче ще си позволя да изразя възхищение от техническата реализация на хубавият сценарий. Причината е, че гледах това видео и за пореден път завидях на находчивостта, която stop-motion киното предполага . Гледайте го, и ако самият The Maker не ви е направил фен на подхода, то мисля че обяснителния клип ще довърши започнатото.

 

Не мога да повярвам, че написах толкова позитивна и невулгарна рецензия за каквото и да е. Благодаря на този филм!