„Художникът е сложна смес от рисунка, мисъл, която се поодкрадва, от други източници: от литература, от поезия, от философия, от история. И всичко се пречупва от примитивната емоция, която всеки носи със себе си...“
Филмът „Човекът с лулата“ сам по себе си е портрет на художникът Иван Веселинов. Благодарение на богатата му палитра от теми и екзистенциални въпроси, човек може да потърси по-дълбоко в себе си и да открие цветовете, които само е усещал, но до които не е успявал да се докосне досега. В него силно се засяга и темата за Човекът и неговите корени, връзката му с природата и възвишеността на духа. Разказът на проф. Иван Веселинов изпреварва времето си и някак успява да се приземи точно днес, точно когато обществото ни има нужда от него.
Дали „Окото“ е способно да вземе всичко това от нас или силата на духа ще се пребори с бита, в който сме се научили да живеем? Можем ли да забравим миналото, да спрем да се страхуваме от бъдещето и просто да погледнем настоящето в очите? Или завинаги ще си останем
„скачени съдове
и всички празни“?
споделете във
авторски текст на
Моника Динова
автор Моника Динова