Ако се абстрахираме от тръпките, които ни побиват при вида на тези създания, филмът има още много какво да каже. Заглавието "The Origin of Creatures" предполага, че хората, като част от всички създания, също споделят този произход, за който ще става дума. Мисълта набъбва при вида на разрушените сгради, но пръсти, крака, очи и уши изпълващи екрана също помагат в оформянето на идеята, че става дума за нас. Егоцентричното ни мислене веднага приключва въпроса. Но всеки вид, който е решил да разчита на кооперация за оцеляването си, се е отказал от нещо. Нито един отделен индивид не представлява целия вид. Всеки е част от по-голямата картина, като парче от пъзел. Всеки "има пръст в тая работа", така да се каже.



Забелязахте ли, че от всички човешки части, които се бяха събрали, нямаше нито една част мозък? Пръсти и крака все пак работеха с някаква координация, но не можеха да постигнат нищо стабилно. Създанията напомнят на мравешка колония, която строи всякакви чудати неща само с колективен труд - мостове, кули и т.н., само че на мравките им се получава. Това, което липсва, както и в оригинала на историята, е комуникацията. Вавилонската кула е първата или поне една от първите истории, с която се намеква, че без да има връзка между всички, няма да се получи нищо.



Какво се случва накрая обаче? Пръстите излезлизащи изпод отломките в началото се прибират обратно там. Всичко това е цикъл. Нормалният развой на събитията е всичко да се провали и оцелелите да започнат от каквото е останало. Дали тогава пейзажът с разрушения град не са предишните опити на тази "колония"? Всъщност да няма някакво величествено минало, което да се опитват да възстановят. Просто ще повтарят същото пак и пак, докато всичко винаги се срутва. Доста песимистичен край...