Ако няма кой да разказва историята на света, то той би изчезнал или просто бихме забравили, което е почти същото. Така твърдеше старият мъдрец във филма „Сделката на Доктор Парнасъс“ (2009) от Тери Гилиъм. Неминуема асоциация, макар и късометражната анимация „Хартиеният минотавър“ от Мария Николова да поставя акцента малко по-различно. Ако няма кой да чете и да се грижи за литературните произведения, тях ги грози същата опасност. А кой всъщност полага нужните усилия за световната библиотека? Това е един твърде разбран, работлив и прилежен полу-човек, полу-бик. Той е икономът, библиотекарят, приятелят, верният и лоялен служител на световната класика и нейните ексцентрични персонажи. Това е Хартиеният минотавър. Неговият лабиринт от книги е безкраен. Някои томове са стари, пожълтели, прашасали, оръфани от времето, но Минотавърът е в канцеларията си и води дневник, в който всеки ден записва свършената работа, поддържа лабиринта изряден и помага на неговите обитатели – Дон Кихот, Дориан Грей, Малката кибритопродавачка, Снежанка, принцеса Марго и много други.

 

              Това е филм, чийто сюжет е увлекателен, и е по-скоро водещият елемент. По тази причина ще се въздържа от повече преразказ, макар и представянето в случая естествено да влече натам, ще оставя удоволствието да разберете фабулата на вас. Една друга особеност не можем обаче да подминем, когато го гледаме и това е анимационната техника, която е използвана. Тя е съчетание между заснети кадри, стоп моушън, рисунки на ръка и използването на ротоскоп. Ротоскопирането е метод, който включва проектор, стъклена плоча и прозрачна хартия, за да може художниците да пренесат заснетия материал върху хартията, както и обратното – да добавят някакъв ефект върху заснетото. Така кадрите, се превръщат в анимация, а персонажите в „Хартиеният минотавър“, действителни актьори, заживяват в лабиринта на световната литература. Резултатът от тази трудоемка задача е впечатляващ. Ротоскопирането е техника, която за непосветеното око ще изглежда като компютърна симулация, и която в случая придава особена автентичност и технологично-сюжетна реципрочност на разказа. В крайна сметка филмът се фокусира върху натежалите рафтове с вечните книги и истории, и му отива да носи чертите на старата аналогова технология.

 

              Макар и изборът на анимационния метод да е оригинален и рядко срещан в днешно време (този процес вече се прави на компютърен софтуер), визията на филма някак наподобява естетиката от телевизионните продукции на БНТ, които всички сме гледали стотици пъти. Подобни асоциации буди и гласът зад кадър, който леко театрално разказва историята и пресъздава гласовете на персонажите. Усещането е сякаш отново се намираме през две хиляди и някоя година и сме пуснали канал 1 на първия си телевизор с плосък екран. Разбира се, това е повече от субективно, а и филмът неслучайно спечели редица награди и признания през последната година. Във всеки случай „Хартиеният минотавър“ е анимация, на която си заслужава да обърнете внимание.