Доктор Димитър Карапетров /Атанас Атанасов/ получава мистериозно обаждане посред нощ. Той е повикан от майката /Юлиана Сайска/ на неговия последен пациент – Емил /Алекс Иванов/. Озадачен от обаждането, докторът се отправя към дома на Емил, само за да легне сам в леглото на умиращия.



Както в „Йордан“ /2015/, така и тук, героят на Атанас Атанасов е жертва на най-безпощадното – съзнанието. Създаден по разказа на Александър Карпаров „Един лекар разказва“, „Пациентът“ на Кирил Тодоров говори за лекарската професия като призвание, но и за едно кошмарното измерение на нейното практикуване. За лекаря, готов да помага безвъзвратно, няма почивка. Караиванов се отзовава и отива в дома на Емил, без да задава излишни въпроси, макар и видимо изморен от дългия работен ден. Той не само поставя диагноза и предписва медикаменти, но предлага допълнителна помощ и подхожда с внимание, което рязко контрастира с отношението на този, който скоро ще го замести. Карапетров остава верен на обещаното и се връща, за да прегледа Емил още веднъж. Някъде между живота и смъртта, между илюзорното и реалното, докторът изпада в едно кошмарно съновидение, докато думите на неговия пациент кънтят:

В една мозайка от образи, смесени с действителност, Карапетров е обречен да бъде виновен в очите на майката, загубила сина си. Той намира леглото на Емил празно, а мебелите, потънали в прах. Тук е мястото да се отбележи отличната операторска работа на Ивайло Петров, който умело играе със светлината и фокуса, за да ни потопи в едно състояние на делириум, в каквото се намират както Емил, така и Карапетров. Болничното легло открива един добре построен mise-en-scène, а най-малките детайли са изпипани и отговарящи на времето (40-те години на миналия век), благодарение на сценографията на Марина Червенкова. Самият Кирил Тодоров признава, че е искал да вкара доктора в кошмар, от който няма излизане*. Така Карапетров, макар и невинен е обречен да понесе вината за една човешка жертва - бреме за всеки лекар. Неясният, но много категоричен образ на майката, целуваща кръст пък говори за една надежда, която се ражда с лекарската фигура и умира заедно с нея. За болния лекарят е бог.



На финала две мистериозни безлични фигури изпъкват в съзнанието на Караиванов. Дали това са просто съдници – едни от многото и затова безлични, или пък са пратеници, дошли да съобщят на Карапетров, че неговият земен път приключва? Няма как да разберем, а не е и нужно. Филмът успява да изпълни главната си цел, а именно да ни вкара в един мистериозен кошмар, който да съпреживеем с Карапетров.



*Споменато в интервю за фестивалния вестник на София Филм Фест, 2016.