Млади умове, часът дойде! Гледайте, смейте се и плачете! Това е драмата на нашето съвремие. Майка, ученичка и черен химикал. Какво ли може да се обърка? Филмът е „Химикалката“, а режисьорката Девина Василева успява комично да синтезира една история, през която като че ли преминава всеки един ученик преди изпит. Как родителите правят от мухата слон, а уплашените детски очи изпадат в шок за броени секунди, заради развинтеното си въображение. На сериозно или на шега трябва да се възприема всичко това?



Сюжетът е семпъл, но точно това го прави приятен и закачлив. Всеки може да се припознае в него. Твърде загрижената майка (Нина Димитрова), която се хваща за най-малкия детайл, а именно цвета на писалката. Цвят, който може да предопредели цялостно съдбата на нейната дъщеря (Ема Кирилова). От непреднамерената грешка на тийнейджърката, че не е взела син химикал, се стига до едно епично по размерите на фантазията си нахокване. Майката предрича морално-социалната деградация на дъщеря си: от прилежна ученичка до безнадеждна и пропита клошарка, която живее под моста. Дали участта на младата девойка зависи толкова много от това с каква химикалка ще се яви на изпита? Наистина ли животът трябва да се възприема толкова сериозно, или може да се преодолее само чрез смеха? Предполагам, че всеки трябва да отговори сам за себе си.



Френетичното представяне на хипотетичното бъдеще на ученичката е изтъкано от монтажните решения на Девина Василева и експресивните кадри, дело на оператора Венцислав Тодоров и сценографа Мартин Кирилов. Играта между цветовите контрасти, отговаря на предполагаемия личностен упадък на момичето. От светлите и уютни нюанси на топлия дом, до мрачните и затънтени ъгли под мръсния мост. Бързата и динамична смяна на кадрите успява да предаде безпокойството на майчината реч. В тях се проследява напрежението, което прелива в изтощената и объркана физиономия на детето, което се е изгубило в препускащите мисли и врява.



Няма човек, който да не се е сблъскал с притесненията на собствената си майка – естествена част от живота. Възможно е да възприемем ситуацията твърде емоционално и това да се отрази на нашите действия, преобръщайки света ни, но най-често след като си направим равносметка, резултатът е прилично количество смях.