Виждали ли сте ги някога? Сигурно сте се заглеждали в тях, докато чакате на спирката или докато се разхождате из парка. Те са част от вас, а вие – част от тях. Филмът на Йори Папалезова ни представя живота на една общност, която съществува както покрай нас, така и с нас, това е тази на уличните атлети. Освен брейк танците, кънките, скейта и парапетите, по които тренират, всички тези хора имат и друг живот. Но това, което ги обединява, е спортът. Той е техният начин на изразяване и поглед върху градската среда, която ги заобикаля.
Състезанията BMX, или още bicycle motocross, възникват в края на 60-те години на миналия век в Калифорния, САЩ, когато група младежи решават да имитират състезатели по мотокрос на черни писти в градски условия, използвайки стълбища, парапети и бордюри. Христо се занимава с това повече от 12 години. Казва, че България няма паркове, пригодени специално за това, което кара повечето райдъри да карат по стълби и паметници. Музиката обаче, е другата главна част в уравнението на уличните спортисти. Брейк танците, или брейкинг, са част от хип-хоп културата. Възникнали през 70-те години в Ню Йорк, по-точно в Южния Бронкс, брейк танците включват различни стилове като включват едновременно елементи на акробатика, хореография и импровизация. Габриела, прави точно това. Казва, че брейк танците и дават свобода и предават автентичност, дава и възможност да среща други хора, които имат същата страст. Музиката обаче е другата главна част в уравнението на уличните спортисти. Брейк танците (или брейкинг) са част от хип-хоп културата.
Петър разказва за паркур — спорт, който се е развил в края на 80-те години като начин за преодоляване на препятствия в градската среда, обединяващ физическа подготовка, издръжливост и креативност.
Евгений кара агресивни кънки, или още наричани „блейдове“. Лука и Алберто пък искат някой ден да могат да изкарват парите си точно по този начин – с каране на скейтборд. Посетили са заедно Австрия и Прага, те имат ясна цел и тя е да продължават да се развиват.
„Улично движение“ може да се опише така: музика, спорт, приятели и общност. Филмът представя на пръв поглед абстрактни кадри, които всъщност са едни от най-посещаваните места за уличните спортисти. А това, което ги обединява, не е само културата на уличните спортове, а това, което те представляват извън нея — лимитът на тялото, връзките между хората с различен живот, креативността, усилията и границите на идеите и възможностите. В България уличните спортисти не са толкова малко, колкото си мислите. Просто се огледайте!
* И не пробвайте триковете от филма вкъщи, излезте на улицата.
споделете във
авторски текст на
Християна Иванова
автор Християна Иванова