Дълго време се колебаех дали този филм подхожда повече на жанра трилър или повече на драмата. Де факто напрежение има и се усеща още от момента, в който скитника се появява. Краят обаче е една покъртителна драма, показваща всъщност колко тъмни могат да бъдат дълбините на човешката психика. По ирония на съдбата, филмът се казва The Sunshine State... Какво обаче огрява слънцето в тази фатална сутрин?!



Този филм потвърждава за пореден път естетиката на австралийското късо кино. То е някак реалистично. Австралийците за разлика от европейците не търсят вълшебства, сюрреализъм или подобни отклонения от реалността. Те обикновено показват "нещата от живота" в доста натурален стил. Ако забелязвате, дори на ниво кинематография, филмът е небрежно заснет. Камерата си личи доста, че е "от ръка", което е вероятно търсен ефект, защото влияе психологически на зрителите. В реалния живот, ходейки вие виждате всичко в постоянно движение. Камерата от ръка имитира това виждане и когато е правилно използван този похват, той създава по-висока степен на съпричастност у зрителя, т.е. на него му става по-интересно и му пука повече какво ще се случи.



Ситуацията също е натурална. Бар насред нищото, пиян, самотен и хич не в настроение младеж, очевидно преживяващ свои драми среща скитник, който е по-настоятелен от нормалното. Вече се предпоставя очакването на развоя, какъвто и да е той. И в някаква степен е предвидим развой. Поне аз, от самото начало бях сигурен, че двамата в някакъв момент ще се хванат за гушите, просто беше въпрос на време и кой кого. В тази натуралистична естетика има нещо много приятно. Обичам такива филми. Не знам дали защото ги възприемам като по-близки до мен или защото са простички като сюжет, но носят един специфичен чар, с който се обуславя този немалко значим клон на късото кино.