Смелост, подплатена от вдъхновяващия жест на едно момче. Топлина, струяща от прецизно заснети кадри. Искреност, събрана в една усмивка. Нежност с аромат на пържени филийки с конфитюр в неделя сутрин. Всичко това се крие под пластовете на новия филм на Кеворк Асланян – „Билетът“.

В главните роли виждаме Йоан Флеминг и Ивелина Стоянова, чиито герои, макар и без имена, комуникарат отвъд думите. Тяхната обич, онази искрената – между майка и син, е предадена чрез поетичния визуален език, дело на операторското майсторство на Теодор Фичев.

 

Да държиш зрителя в напрежение е трудно. Обикновено съспенсът в киното се изгражда постепенно и се изразява в динамичната смяна на различни сцени и най-вече пространства. Е, филмът на Асланян ни доказва точно обратното : „екшънът“ се развива в рамките на едно пространство – автобусът и именно сцените заснети там са наситени с най-много напрежение. Късомтражното кино има силата да те кара да настръхваш все повече с всяка изминала минута. За краткото си времетраене, „Билетът“ се развива динамично, а ние, зрителите оставаме със затаен дъх докато не мине и последната минута от него, в която се разплита енигмата зададена в началото.

 

Анимациите, от друга страна, са още един страхотен детайл от цялата картина. Чрез тях режисьорът ни пренася в детското съзнание и начинът по кой то пречупва страховете. Очертан от финия рисунък, автобусът се превръща в арена за оцеляване, в която най-големият враг е перфораторът за билети. Но нито едно препятствие не може да спре едно момче, решило да зарадва своята майка.

Приятен за гледане, разчувстващ, но не и сълзлив, семпъл и точно заради това ужасно красив и смислен...с една дума – „Билетът“!